Венло в Нидерландия не се слави със своите музеи – слави се с друго: понеже е близо до границата с Германия, жителите на Федералната република обичат да пазаруват там и се тълпят по основните търговски улици всеки уикенд, разказва Биляна Михайлова от "Дойче веле". Едва ли се интересуват много от музеи, а и този, за който ще стане дума, е доста добре скрит – в покрайнините, които са по-скоро пасторални, а и самият музей е в една бивша плевня. Дори когато стигнеш до него, е почти незабележим, но съдържателят – това е най-точното му определение – не се безпокои от това: неговото желание е при проява на интерес да покаже съкровищата си на своите гости. Точно така се отнася – след като веднъж бъде уговорено посещение (принципно са възможни само групови визити) – Марсел Лендерс те посреща наистина точно като гост с кафе и сладкиш, преди да подхване разходката из експозицията.
"От восъчния валяк до DVD" – така е нарекъл музея си, в който е събрал невероятни чудеса от сферата на звукозаписа и възпроизводството на звуци, както и експонати, свидетелстващи за развитието на визуалните техники. Музеят е отворен през 2011-а година. Г-н Лендерс е успял да се сдобие не само с монтажната маса на любимата режисьорка на Хитлер Лени Рифенщал, а дори и с неопреновия костюм на един от интимните ѝ партньори от Намибия, където е прекарала последните години от живота си. Там се заела (успешно) с подводна фотография, а за да я допуснат да изкара курсовете за гмуркане, спестила 20 години от възрастта си.
Друго от "чудесата" е легендарната снимка на войника, развяващ червеното знаме на Съветския съюз над Райхстага през 1945-а година – принципно пълно менте, тъй като фотографът, на когото Москва възлага да я направи, идва със закъснение и организира инсценировка. И не изпипва нещата достатъчно – на ръката на войника има трофеен часовник, който няма как да направи добро впечатление, а се налагат и други редакции – за повече драматизъм небето е затъмнено и е добавен дим във фона. Кадърът се натъква на много критики, но популярността му в световен мащаб е факт и точно тази снимка може също да се види в музея в покрайнините на Венло, при това с автографа на фотографа Евгений Халдей.
Същинската експозиция започва с две камбани – една нидерландска и една германска, като Лендерс подробно обяснява какви са били различията в технологията на изработката – едните първо отливали камбаната и после донастройвали нейния звук, а другите си я произвеждали с готовия звук от самото начало. Следват фамозни инструменти с вид на пиано или орган, които обаче ръце не докосват – те са от предшествениците на грамофоните и магнетофоните и благодарение на различни "плочи" – в случая восъчни валяци, са били предназначени да веселят публиката на частни или обществени места. Един от тези инструменти е пристигнал чак отвъд океана – красял е навремето казино в Невада, а г-н Лендерс е успял да го придобие и да го включи в експозицията. От този вид има множество – като например уред, изтръгващ и той звуци от кръгли дискове с дупки, при който акцентът е върху химните. Демонстрират, например химна на Русия отпреди революцията и ни разказват, че ако този инструмент би се намирал в следреволюционния Съветски съюз, е щял да бъде конфискуван, но е имал щастието да се намира в Германия.
Механичните уреди за възпроизводство на звуци очевидно са най-любимите на г-н Лендерс, който обяснява, че близките му го подтикнали да отвори музея – след като години наред трупал най-различни чудеса. Като например един от няколкото грамофони с фуния – истински произведения на изкуството, който се наложило да му бъде доставен с лифт. Намерил го някъде в планинските райони на Германия и до къщата пеша можело да се стигне, но не и с кола – та грамофонът се придвижил с лифта. За грамофоните знаем всички, но може би по-малко се знае за патефоните – френската технология на братята Пате, чиито представители естествено не липсват в колекцията във Венло. Както се оказа – носители на звука са били произвеждани от какви ли не материали и с какви ли не дебелини или дължини, включително ни показват как музика може да се чуе и от тънка метална жичка, която съответното устройство някак си разчита.
Най-старият експонат в музея е от края на 18-и век – орган, който и до днес може да възпроизведе птичи трели, както едно време. Всички уреди в музея функционират перфектно и до днес. А до птичия орган от 18-и век г-н Лендерс е разположил три съвсем модерни пластмасови пиленца, които при получаването на определена команда могат да започнат да цвърчат в хор.
Една от особено големите му гордости е представеното като световно чудо през 1978-а година първо самосвирещо пиано, управлявано принципно от компютър, или по-точно от един от предшествениците му. Дигиталните данни се вкарват с касетка, а инструментът с марката "Ямаха" си свири отлично без някой да натиска клавишите. Десет години по-късно вече се появява първото наистина дигитално пиано на "Ямаха" – още по-перфектно. Той е напълно убеден, че мнозина биха му се зарадвали – ако го поставят в хола си и пуснат записите на най-големите виртуози на света, които да им прозвучат в ухото от непосредствена близост.
В същия този музей може да се види и едно от откритията на Едисън – мек восъчен фонографски цилиндър за възпроизвеждане на звуци, или пък Тефифон – работещ с касетки, звукът от които се извлича чрез сапфирена игла. Първите прототипи на това устройство, изобретено от германския инженер Карл Даниел, се използвали за военни цели през 30-те години, преди 20 години по-късно да станат достъпни и за масовите потребители. Този уред до голяма степен успешно конкурирал грамофоните, но макар качеството на звука да било по-добро от това на плочите със 78 оборота, отстъпвало на виниловите плочи.
Пътешествието из историята на свирещите устройства естествено не минава без боксовете, които не само свирят, а и прожектират – филмовите им "колеги" също са във Венло и предлагат на вниманието кратки етюди, били популярни навремето. Но експозицията съвсем не се ограничава с миналото – г-н Лендерс е включил и най-съвременни апарати на Банг и Олуфсен например, с които не само можеш да намериш радиостанции от цял свят, но и да им зададеш тематиката, която те интересува. Пуска българско радио, а паралелно споделя какво е открил, разследвайки профила на радиостанциите на един или друг континент, в един или друг регион. Демонстрира ни еднообразието на арабските радиа, в които единствен акцент са проповедите.
В музея е разположен и специален салон, в който лично може да се установи какво разнообразие от звуци могат да предложат прескъпите колони, в зависимост от това как ги настроиш. А има и концентриран върху дизайна на уредите сектор – комбинация между добрия звук и добрия външен вид, постигнат от изтъкнати майстори на изискания интериор. Е – изискан за времето си, тъй като там повечето експонати също са исторически. Но няма никакви проблеми да се направи и поредния скок към съвременността – когато се видят особено екологичните експонати в колекцията като уреди без батерии или пък такива, които използват рециклирани.
Няма как да се види и опише всичко, което г-н Лендерс е струпал през годините – включително шпионски уреди за запис или пък специални детски телевизори, чиито монитори са инсталирани в косматото туловище на камила. Даваме си сметка за това и ни се иска музеят да беше някъде на по-централно място и да имаше по-голяма реклама – за да го видят и чуят повече посетители. Но за г-н Лендерс това не е толкова важно – той е напълно щастлив и насаме със своите съкровища. Паралелно продължава да се грижи за динамичната експозиция – сигурно само след година музеят ще изглежда другояче. А свидетелство за интереса към него от страна на всички възрасти са поместените на сайта снимки на най-стария и на най-младия посетител – единият е на 99 години, другият – на две седмици.
В пространството на Художествената галерия в Казанлък живописните творби на Силвия Попова се вият и създават усещане за захвърлени змийски кожи. В съчетание с камъните, те създават у зрителя – по наименованието на експозицията – "Области от особен интерес". Разположени са сред платната по стените и ето как кураторката Весела Ножарова обяснява..
"ЖАР. Брут арт изложба на Христина Попова" се открива на 25 юли в с. Нови хан. Ще бъде представен албум с нейни рисунки и текстове в читалище "Иван Вазов - 1928" от 17 часа. Преди това от 15 часа ще се проведе керамично ателие, а от 18 часа започват литературно четене на сцена Кервансарай "Калето". В него ще участват Албена Макарова, Борислав..
В литературния салон на "Хумор и сатира" отново ще стане дума за любов! Любовта към света около нас, към ближния, пък бил той и костенурка, към Прекрасната дама, която може да е госпожата от долния етаж. Любовта, която се бори, която преодолява препятствия и която побеждава! Актьорите Добриела Попова и Иван Петрушинов ни пренасят в динамичния..
В епизод 599 "Трамвай по желание" среща своята публика с популярните актриси Анна Петрова и Ани Михайлова. Най-новият проект на Анна е спектакълът "Луксозен мъж за ежедневна употреба" – нова българска комедия написана специално за актрисите Ани Михайлова, Боряна Павлова и Анна Петрова. Какво очакваме от един луксозен мъж? Лабиринт от..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в Созопол. За втора година концертмайстори от водещи оркестри из Европа ще се обединят на сцената на "Аполония" за неповторимо музикално преживяване. Официалното откриване на фестивала е на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg