Идентичност в социалните науки най-общо означава отговорът на въпроса “Кой съм аз?” или "Кои сме ние?“. По неговите следи вървим в това издание на предаването "Гласът на времето“ с водещ Надежда Московска. Само че същите тези науки обаче се занимават тъкмо с факта, че възможните отговори са повече от един, а понякога са дори в противоречие, а и не се отнасят само индивида. С проф. Петя Кабакчиева от катедра Социология на СУ “Св. Климент Охридски”, д-р Мина Христова от Института по етнология и фолклористика към БАН и с културната антроположка д-р Ния Нейкова разговаряме около т.нар. "ние-идентичности" и за това как можем да мислим процесите на самоопределяне.
Проф. Петя Кабакчиева изтъкна факта, че например националната идентичност се мисли в два основни аспекта – като културно базирана, т.е. основана дори на етнически признак, или като политическа, гражданска.
В единия случай може да се каже, че се гледа повече в миналото и в споделената история, докато другият предполага много повече внимание и грижа за настоящето, за участие в актуалните процеси, които засягат членовете на групата и респективните им политики.
Мина Христова отбеляза, че особено по-младите респонденти в изследването ѝ “Българи сме, но не съвсем” изненадващо добре усещат тази разлика между двата типа национална идентичност, и то въпреки не особено високата си политическа култура. По този начин, според Христова, всъщност по-лесно се обясняват сложните връзки и непълни припокривания на етническа идентичност и например желано гражданство.
Според Ния Нейкова пък не е лошо да гледаме и в миналото и в споделената история, но градивно и по-скоро патриотично, тъкмо с грижа за споделеното пространство и живот, а не с цел противопоставяне и врагове. Също така според Нейкова е много по-лесно да кажеш какъв не си, отколкото да кажеш и да отстояваш какъв си.
И трите гостенки се съгласиха, че понятието идентичност е в известна степен остаряло и че би било по-добре да говорим за идентификация, доколкото това са динамични процеси и постоянно даване на отговори на сложни и противоречиви въпроси.
Чуйте предаването от звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
