За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк или български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи. Площта ѝ е колкото на България, обаче там живеят едва 370 хиляди души, защото градовете са разположени предимно по крайбрежието на най-големия остров в света, възникнал изцяло благодарение на вулканична активност. Последните думи обясняват безрадостния и неплодороден ландшафт във вътрешността – стотици километри, покрити единствено с лунен пейзаж от застинала лава и тук-там мъх.
Какво тогава кара над 4 милиона туристи всяка година да посещават страната на викингите, троловете и ледниците? Отидох да проверя на място и разбрах що значи субполярно лято. В превод: 9 градуса, пронизващ вятър и настойчив дъжд. Плюс възможност да скиташ до откат, защото белите нощи не ти дават да заспиш. И да се радваш на всеки оскъден слънчев лъч. Дори и местните задължително изпадат в депресия през зимата. Нормално! След като имат дневна светлина за не повече от три часа. Какво правят тогава ли? Четат! В Исландия е прието за Коледа да се подаряват книги.
Исландия може и да не е държавата, в която мечтаете да се заселите, но определено е място, което си струва да посетите. Заради суровата и дива природа, при която всяка гледка е патос. Особено когато става дума за плажове. Да, правилно чухте. Но бреговете са последното място, където бихте искали да се изкъпете по бански. Въпреки че и такава случка заснех. Докато ние зъзнехме трагично, един исландски младеж влезе спокойно между айсбергите и започна да плува сякаш не е в Северния Атлантически, ами в топлия Индийски океан. Само по плувки!
Ватнайокутъл в буквален превод означава воден глетчер. Той е най-големият в Европа, втори по обем в света и заема 8% от територията на Исландия. Разбира се, цялата му територия е обявена за национален парк на име Скафтафел. В лоното на ледника има огромен кратер, а в него – горещо езеро, дълбоко 488 метра, откъдето идва и името му. Откъсващите се ледени парчета с размерите на средно голяма къща най-често са тюркоазени, с цвят на коктейл с Кюрасао, понеже отразяват светлината. Естествено, има и бели, но раираните като зебра разказват истории. Черните черти върху леда отразяват изригванията на вулкана. И цялата тази откъснала се от ледника красота се носи из залива в очакване на своя "Титаник", а туристите се надпреварват да я снимат от борда на лодка-амфибия. Това чудо е малко корабче върху огромни автомобилни гуми. По брега се придвижва като кола. И човек тъкмо се чуди дали ще сменя транспорта, то започва да плува в океана.
Парчетата от същия труднопроизносим ледник дават името на разположения наблизо Диамантен плаж. Разбира се, отново не става дума за излежаване върху черния вулканичен пясък. С почти религиозно благоговение човек пристъпва по дългата ивица, осеяна със скъпоценни камъни. Всъщност това са отломки от глетчера, раздробени от вълните и изхвърлени на плажа в причудливи форми, които блестят завладяващо. Редките слънчеви лъчи ги превръщат в искрящи диаманти. Ледените късове променят цвета си от наситено синьо до хирургически бяло, което на фона на черния пясък е спиращ дъха ефект от фантастичен филм.
В края на днешната разходка из Исландия – още едно ледено приключение, но този път изключително питомно, от центъра на Рейкявик. Галерията Меджик айс. Когато си навлечен с пухенка и ръкавици и на влизане ти предложат подплатена пелерина с качулка, понечваш да откажеш, но момичетата са настоятелни. Влизаш в галерията и разбираш защо. Там всичко е от лед – барелефите с мистични сюжети от древните исландски предания – сагите. Фигурите на викинги и тролове, стените, таванът, тронът, на който всеки може да се снима царствено, масите, пейките… Дори барът, където си поръчваш напитка. В чаша от лед, естествено. От замръзнала вода е дори символичният затвор, зад чиито прозрачни стени лицето ти изглежда изкривено като в панаирджийските криви огледала.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg