Имат ли тъмните сили светла страна

Мисля си за хитроумния начин, по който крехките ни човешки души се справят с трудните ситуации, нещастията и бедите, които неизбежно са част от живота ни. За по-невинните грешки и злополуки сме най-склонни да поемем отговорност, за по-тежки ситуации винаги ще се намери някой подходящ виновник с лош поглед или зли помисли. Как обаче да се справим с огромните бедствия, злини и нещастия, които надхвърлят и възможностите на всеки смъртен злодей, и нашите собствени сили да ги преживеем и да продължим напред. На шега или сериозно, колкото и да сме напреднали в науките и светогледа, като че ли винаги си имаме в резерв за критични ситуации едно спасително обяснение за злощастните събития или човешките злини с някакви могъщи и неведоми сили. Световни заговори и конспирации, извънземно присъствие, лошо разположение на звездите и т.н.

При традиционния човек нещата са били наивно и чистосърдечно назовани – нечисти сили, караконджули, таласъми, самодиви и духове са били обичайните заподозрени за болести, суша, градушка, мор, човешки грехопадения и пр. Общо взето за прадедите ни светът е бил двуполюсен – добро и зло, чисто и нечисто, бяло и черно, светло и тъмно. И все пак, дори в традиционния мироглед нещата не са чак толкова простички. В бялото може да има черно и обратното. Също така човекът със своите избори и действия носи отговорност за проявлението на едните или другите. Това признаване на човешкия принос в подредбата на живота много добре проличава в двойнствената същност на някои митични същества, които могат да се проявят като добри или лоши в зависимост от поведението на хората.

За това разговаряме с доц. Калина Мичева-Пейчева, която от огромния списък с невидими зли сили избира тези, които могат да се проявят и като добри спрямо действията и помислите на хората. С други думи, отново се убеждаваме, че винаги е било важно какво върши и мисли всеки от нас там, където е, и с каквото и да се занимава.