Център за изкуства "За Родопите" гостува на "Топлоцентрала" в София. На 6 и 7 юли от 19.30 часа в зала "Черен куб" на "Топлоцентрала" в София ще бъдат представени два от най-новите спектакли на Петър Тодоров и Десислава Минчева – "Концертът" и "Кълбо" (част 3).
В сюжета на "Концертът" са квартет от народни певици. Четири наглед обикновени жени, които в битието си са като всички други, но когато стъпят на сцената се превръщат в "различни" човешки същества, които с гласовете и песните си се докосват до божественото, и носят просветление за смисъла на човешкия живот. Спектакълът е възхвала на българската народна песен, разказва продуцентът и режисьор Петър Тодоров:
"Това е нашият израз на преклонение пред българската народна песен. Решихме да го направим с кукли, защото ни се иска младите хора и децата да слушат българската народна песен с едно отношение към нея. Представлението е предназначено за семейна публика, искаме децата да се свържат с народна песен. Българската народна песен е визитката на нашата страна по света. Навсякъде се приема с възхищение и нашия спектакъл. Хората се и забавляват, защото нашата интерпретация е много интересна и различна на сцената.
Другото представление е съвсем различно. Изградено е по вариации по "Болеро" на Морис Равел. Композиторът Милен Апостолов написа различни вариации по темата. И вече спечели награда за музика от фестивала "Пиеро" в Стара Загора. Тук говорим за разрушаването на нашата планета, на нашия общ дом. Ние хората имаме склонност към саморазрушение, но въпросът е да съумяваме да се вземем в ръце."
С представлението "Концертът" център за изкуства "За Родопите" изнася над 50 представления в Швеция, Германия и Канада, както и в различни градове на страната, чрез него се предава и магията на народната песен. В основата на сюжета на "Кълбо" - част 3 е "Една оцеляла жена-воин влачи със себе си останките от собствения си свят, който сама е разрушила. Ще съумее ли да го изгради наново?" Такъв въпрос задава представлението. "Кълбо" (част 3) е посветен на връзката на Човека с майката Земя и носи простичко и универсално послание към хората по цялото земно кълбо. Петър Тодоров и Десислава Минчева от 20 години живеят и сътворяват продукциите си в родопското селце Бостина, след което пътуват с тях по целия свят.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
