Какво и как се случи в българската наука за космоса, разказва чл. кор. проф. Петър Гецов, дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ).
От самото начало на института, който започва като научна група по физика на космоса, се залагат няколко основни направления, по които се работи и днес, когато няма човешка дейност на Земята, която да не минава през космоса, като започнем от навигацията и комуникациите и стигнем до дистанционните наблюдения на Земята, благодарение на които е възможно прецизно земеделие, по-висока енергийна ефективност, както и подсигуряване на критичната структура – електроснабдяване, подаване на вода, изхранване, техногенни и природни бедствия.
Почти от създаването си институтът е на високо ниво в изследванията на космическата радиация и създаването на прецизни прибори за нейното измерване. Български прибор ще пътува на борда на "Блу Ориджин" в средата на 2023 г., а преди това дозиметър "Люлин" ще има и на "Върджин галактик".
Приборите се разработват във връзка с научната програма на втория ни космонавт Александър Александров. Тогава под ръководството на проф. Гецов започва и програма, която проследява психологическото състояние на астронавтите.
Проф. Гецов е човекът, който навигира института през разредени въздух на 90-те и акостирането му в относително по-спокойните за наука и работа години откак започва съвместна дейност с Европейската космическа агенция.
Повече за съвместните проекти на ИКИТ с ЕКА и за значението на науката за космоса, чуйте в разговора с проф. Гецов.
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни..
Двудневна културна програма, посветена на народните обичаи – Кукеров ден и Сирни заговезни, организират в Поморие в първите дни на март. "От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
