Добра динамика, забавен разказ и реабилитация на сагата като модерна форма на разказване. С това впечатлява "Улица с нечетни номера" – новият роман на Юлия Дивизиева. В книгата са събрани историите на различни хора. Идеята се е родила преди 20 години. Ето какво споделя писателката в "Артефир":
Коя е тази улица
"Не бих искала да я издавам. Тази улица е реална, в центъра на София е, в романа е наречена "Сълзица". Все още живеят потомците на моите герои, а някои от тях в повествованието са с истинските си имена. Аз съм изчакала достатъчно дълго, даже много се чудех дали да пиша тази книга, но като ни затвори пандемията, тя сама дойде. Да, това е сага."
Кога е момент за роман и кога за разказ
"Едва ли някой може да отговори на такъв въпрос, то е вътрешен усет. Когато имаш историята, ако можеш да я разкажеш в разказ, е добре. Защото да се пише разказ е трудно. Ако съумееш да изведеш мисълта си, е чудесно.
Това, че се вглеждам в детайла, дори да не е обемно нещото, което съм написала, разказ, повест (в “Двайсет и пети кадър” има и повести). Просто трябва да ги оставя тези герои да дишат, да се движат. Нищо не съм открила в тези книги. Всичко, което е вътре, то е около нас. Вероятно имам силно развита наблюдателност – аз обичам да наблюдавам хората и да ги слушам."
Финалът е ведър, но не е хепиенд. Юлия Дивизиева се шегува, че тази улица с нечетни номера е най-добре да си намери пътя, защото тя е и задънена...
Писателката хвърли светлина върху предстоящата си книга с разкази и с "неща от неопределим жанр", която вече е внесена за печат, и се казва "Ключ за синя врата".
Чуйте цялото интервю от звуковия файл.
Юлия Дивизиева е български поет и писател. Родена е в гр. Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Работи като редактор и рецензент. Пише поезия и проза. Автор е на книгите: “Кукувича прежда” – разкази (2015) “Полутон, полусянка” – поезия (2016) “Двайсет и пети кадър” – повести и разкази (2017) “И малките неща” – поезия (2018); “Ана от острова” – роман (2019) “Хора, птици и ангели” – разкази (2020) – издадени от издателство „Факел”. И книгата за деца "Заза и Фин" (2020) на ИК "Знаци". Публикувала е в различни електронни и печатни издания. Има участие в сборници и алманаси. Член е на СБП и на Лигата на писателите в САЩ и по света.
Публикувала е в различни електронни и печатни издания – "Знаци”, "Антимовски хан”, "Културна палитра”, "Любослов”, "Съвременник” и др. Участва в сборниците "Пощенска кутия за приказки", "Сбогом, нощ” и в алманах, посветен на писателя Атанас Липчев. Има преводи на английски и сръбски.
Снимки – БНР, Изд. "Факел", личен архив
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg