Иво Абрашев за избора да помагаш на украинските бежанци

Много украински семейства намериха убежище в България. Озлоблението, отчаянието и объркването, с които всички се сблъскваме след началото на войната в Украйна, поставя обществото пред проблема за доброто и злото. Доста българи по отделно, обединени в НПО или просто приятелски компании, помогнаха със средства, подслон или работа на тези хора. Тичаха по институции, за да уреждат документите, организираха езикови курсове, центрове за занимания  за деца.

Предприемачът от София Ивайло Абрашев също избира да помогне и да приюти украинско семейство, чийто дом в Киев е бил напълно разрушен от ракета. В "Нашият ден" той споделя, че е бил провокиран от обаждане на своя колежка, която търси варианти това семейство да стигне до България. 

"В деня, когато трябваше да се осъществи пътуването, се оказа, че въпросното семейство се намира близко до румънско-украинско-унгарската граница. Ние не се отказахме, видяхме, че трябва да минем през Карпатите. Едно каране до там е между 13 до 15 часа. Надделя прагматичният разум, че ако може хората да хванат железопътен транспорт, да стигнат до Букурещ и от там ние с приятели и познати да организираме този транспорт. Така и стана. В рамките на два дни те смениха транспорта в Букурещ, от там взеха автомобилен транспорт до Велико Търново и наш познат ги докара до София. След три-четири дена разбрахме, че са настанени при доста, меко казано, неблагоприятни условия, че тримата спят на едно легло", спомня си Ивайло Абрашев.

Импулсивно решава, че украинското семейство се нуждае от нормални условия на живот и ги приютява в своята къща. След десетина дни гостуване, други хора им предоставят един празен апартамент в София. 

"Към днешна дата мисля, че се чувстват добре, ходят на курсове по български език всяка събота и неделя. Доста успешно са започнали да се интегрират в софийското общество. Имат и социална среда, нови познанства и приятелства. Радвам се, че не се чувстват изолирани и че могат да водят по-пълноценен социален живот", твърди Ивайло.

Да помагаш на хора в такава ситуация е уникален човешки опит, защото доброто, което носим в себе си, трябва да получи реализация. "Тъй като знаем, че злото съществува някъде там, но когато сме участници или поне свидетели на нещо такова, някак си заспиваме по-удовлетворени, за това, че сме подали ръка и че сме имали възможност частично да успокоим тревогите на хората, които наистина са бедстващи“, допълва Ивайло.

Целия разказ на Ивайло Абрашев можете да чуете в звуковия файл.