За Варна и региона е важна интеграцията на украинските бежанци, които са повече, отколкото във вътрешността на страната. Няколко месеца във Варна функционираше и най-големият бежански център у нас. Докъде стигна интеграцията на украинските бежанци, в "Нашият ден“ репортерът Доротея Николова от Радио Варна разговаря с Ваня Добрева, председател на асоциация "Хипофиза", и Кремена Кунева, председател на фондация "За доброто".
Първата група от медицински специалисти от Украйна вече завърши своето обучение по български език. Присъствено са се обучавали 30 души, останалите над 100 са се включили онлайн. "Обученията са по няколко часа на ден, като преподавателите са от Медицинския университет във Варна. Първият изпит за владеене на български език беше на 14 юли. Факт са и първите успешно издържали теста. Следващите курсове са с финансовата помощ на Върховния комисариат на ООН за бежанците", казва Ваня Добрева от асоциация "Хипофиза“, която организира първото обучение. Тя допълва, че не е реално изпити да се провеждат през юли, а следващата дата е през януари.
"Имаме информация, че педиатри работят като детегледачки и хирурзи работят като градинари, медицински сестри, работят като камериерки. Въпреки че има голяма нужда от тях", казва Ваня.
Нито Общината във Варна, нито областната управа са помогнали с предоставянето на база за провеждането на курсовете, въпреки празните училища през лятната ваканция. Те също остават затворени за хората, решили да избягат от войната в Украйна и решили да се установят у нас, пояснява председателят на фондация "За доброто" Кремена Кунева.
"Едно, две или няколко НПО-та не могат да решат системни проблем по отношение на този казус, колкото и да се борим“, твърди Кремена Кунева от фондация "За доброто“.
Остават неяснотите за настаняването на около 30 000 от общо 82 000 украинци, които са избрали да останат у нас след 31 август.
Освен в България, и в Гърция, по време на двете големи бежански вълни към Европа, бежанци са настанявани в хотели, така че политиката на страната ни към украинските бежанци не е прецедент. Това каза Ана Райкова от представителството на Международната организация по миграция (МОМ) у нас, която през 2018 г. е координирала процеса по настаняването на бежанци в хотелски бази в Гърция.
"Организацията беше съвместна между МОМ, агенциите на ООН, Министерството на миграцията на Гърция, НПО и др. и включваше и лагерите за бежанци на островите Лесбос, Самос, Хиос и Кос", посочва Райкова.
Целия разговор с Ваня Николова, Кремена Кунева и Ана Райкова можете да чуете в звуковия файл.
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София. Кукленият спектакъл е част от Фестивала за улични изкуства "6Fest" , а входът е свободен . Театър "Гестус" е създаден като малка частна театрална формация с репертоар от представления само за..
Благотворителен концерт под надслов "Да помогнем на Тани" предстои в Летния театър в Бургас. Събитието е в подкрепа на 17-годишната Таня Сурчева, която вече девет години води тежка битка с рядък злокачествен мозъчен тумор. За да бъде извършена нова животоспасяваща операция, семейството ѝ се нуждае от 35 хиляди евро. Именно с тази цел бургазлии..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
