Развитието на диагностичните технологии и приложението им в клиничната практика позволяват точна и по-навременна диагноза на имуномедиираните болести. Човешкият организъм използва вродени и придобити механизми за откриване и елиминиране на чуждородните клетки и вещества. Нарушението на един или повече компонента на имунната система може да доведе до различни нива на имунен дефицит, вроден или придобит, до развитие на автоимунни заболявания и др. Ето защо е необходимо по-детайлно изследване на имунната система и ранна диагностика на подлежащия дефект, твърди проф. д-р Елисавета Наумова, ръководител на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити в УМБАЛ "Александровска".

Имунен дефицит

"Имунен дефицит е състояние, при което един от компонентите на имунната система не функционира правилно, което може да бъде свързано с количествено променени показатели, но и с качествено променени показатели“, посочва проф. Наумова.

В случаите на проява на определени симптоми, които водят до нарушения на имунната система, обикновено се изследват само количествени показатели. Ако те са в норма, то трябва да се отделя внимание и да се проследи компетентността на имунната система. В такива случаи се откриват скрити дефекти, които могат да се коригират. Не е задължително те да са вродени, защото имунните дефицити могат, от друга страна, да бъдат придобити, допълва проф. Наумова.

"Има случаи, когато имунни дефицити се проявяват през 2-ро или 3-то десетилетие, свързано с нарушение на хуморалния имунитет. Този вид имунитет се осъществява от действието на серумни белтъци, наречени антитела (имуноглобулини). Четири са основни компоненти на имунната система – хуморален имунитет, т.е. това са В-лимфоцитите, произвеждащи имуноглобулините. Вторият компонент е клетъчният имунитет, при него основният играч са Т-лимфоцитите, които ни пазят от вирусни инфекции, предпазват от разрастването на туморните клетки в нашия организъм. Третият елемент, това са компонентите на комплемента система, която е изключително важна още в първичния отговор на организма към патогенните. И четвъртият компонент е фагоцитарната система, т.е. клетките, които изяждат бактерии, вируси, и се опитват да ги унищожат", казва проф. Наумова.

Клиниката по имунология

Създадена през 1971 г. като имунологична лаборатория към Kлиниката по нефрология, през годините претърпява развитие и се превръща в клиника с леглова база. С днешна дата в нея се диагностицират, лекуват и проследяват пациентите с имуномедиирани болести. Освен това тук се извършва и имунологична подготовка на донорите и реципиентите за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Осъществява се и референтна дейност в тези области.

Имунен отговор

Имунният отговор е реакцията на организма, която се активира от антигени. Имунният отговор може да включва имунитет към патогенни микроорганизми и продукти, както и автоимунност към собствени антигени, алергии и отхвърляне на присадки. В този процес основните участващи клетки са Т- и В-лимфоцитите и макрофагите. Според проф. Наумова генетичната еволюция е свързана именно със селекция на такива гени, които успяват да подпомогнат имунната система да се справя с определени инфекции, които са характерни за определената географска ширина.

T-клетъчен имунитет

Имунната система е основната ни защита срещу различни патогени – вирусни, бактериални, паразитни, гъбични и други, но силата на имунния отговор, включително и към вируса Covid-19, зависи от много фактори. С оценката на Т-клетъчния имунитет срещу Covid-19 се проследява клетъчния имунен отговор след преболедуване или след ваксинация. "Т-клетките, на които им трябва малко повече време, за да могат да реактивират от антителата, които циркулират по принцип в организма. И те са тези, които директно унищожават вирус инфектираните клетки“, казва проф. Наумова.

Имуномодулация

Провеждането на имуномодулация е един доста комплексен процес. Първо, трябва да се установи, че имунната система има някакъв дефект. Необходими са специализирани кръвни изследвания в имунологични звена, които имат компетентността и възможността да изследват имунната система. В зависимост от това дали има някакви оплаквания, се включват и по-специфични изследвания, за да може реално да се оцени компетентността на имунната система, както по отношение на развитието ѝ в динамика с възрастта.

Стресът

Стресът отключва производството на различни хормони, част от които могат да потиснат имунната система. Важно е погледнем как живеем. Липсата на физическо натоварване също оказва влияние върху нашето здраве.

"В различни периоди от живота трябва да се правят имунологични изследвания, защото имунната система се променя. За да има сериозна профилактика и познание за моментното състояние на имунната система“, твърди проф. Наумова.

Цялото интервю с проф. д-р Наумова можете да чуете в звуковия файл.

Разговор на Стойчо Стоев с проф. Елисавета Наумова в ''За здравето“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проф. д-р Елисавета Наумова завършва медицина в МУ - София през 1976 г. По-голямата част от професионалното ѝ развитие минава в УМБАЛ "Александровска". От 1990 г. има научно-образователна степен "доктор", а от 2003 г. е "доктор на медицинските науки“. Има специалности по вътрешни болести и клинична имунология.

Понастоящем проф. Наумова е началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и ръководител на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ "Александровска". Национален консултант е по клинична имунология, председател е на Българската асоциация по клинична имунология, президент е на Европейската федерация по имуногенетика (EFI). Носител e на наградата "Проф. д-р Стоян Киркович" на Медицински факултет, МУ – София, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на медицинската наука и практика, както и на Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването по повод изключителен принос към медицинската наука и практика и съществени постижения в областта на клиничната имунология в Р България.

Научните интереси на проф. Наумова са в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, трансплантацията и приложението на новостите на имунологията в клиничната практика. Под нейно ръководство са разработени медицинските стандарти по клинична имунология и по имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Благодарение на нея се създава уникалното за нашата страна направление "Диагностика и лечение на първични имунни дефицити”.

Проф. д-р Наумова има над 170 научни публикации в авторитетни наши и чужди списания и над 1500 цитирания (HF-16). Член е на редколегията на няколко национални и международни научни списания като HLA, Cancer immunology and immunotherapy и др.