Документалният филм "Гео Милев в лабиринта на времето" е част от филмовата програма на тазгодишното издание на Аполония 2022.
"Гео Милев – и като възприемане, и като критическа интерпретация – е една от най-проблематичните фигури в литературната ни история. Вероятно би заел челно място в класацията на деформираните прочити – редом с Яворов и Вапцаров. Причината: покритието между поезия и лична съдба превръща "случая Гео Милев" в годен за употреба идеологически инструмент и буквално го приковава в големия наратив на институционализирания прочит през епохата на социализма", пише Едвин Сугарев във вестник "Култура" по повод 110-ата годишнина на Гео Милев.
Документалният филм ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта.
Филмът е приет много добре от публиката, но ето какво споделя продуцентът и режисьор Костадин Бонев за "Артефир": "Понякога имам усещането, че когато един филм се реализира, след неговата премиера времето спира и от там нататък всички прожекции се компресират във времето и се получава много любопитно усещане за нещо, което се развива. Най-често е изненадата в зрителите от гледната точка и от трактовката на филма“.
Според режисьора една от най-големите битки в документалното кино да събаря клишета и да провокира. Всеки един филм е безсмислен, ако не е насочен към днешната публика и към нейното мислене.
"Гео не би бил възможен такъв, какъвто е, без любовта на Милю Касабов и на Мила Милева. Самият Гео Милев е имал ясна представа, каква мисия си е поставил и какво е трябвало да свърши. В днешното време, когато ние си пилеем часовете и минутите по най-безбожния начин, тогава можем да преценим за тези четири-пет години, в които е живял Гео Милев, между 1919 г. и 1925 г., като съберем цялото му творчество – това е колосално“, допълва Костадин Бонев.
Гео Милев може би е най-яркият последователен пример за човек, нямащ отношение към идеологията, но той има отношение към морала и това го кара да говори. Неговият грях е, че говори. Той съумява да създаде кръг от поети и художници около себе си, който според Костадин Бонев заслужава отделно изследване.
Целия разговор с Костадин Бонев можете да чуете в звуковия файл.
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg