Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Народопсихологията на едно очакване

Проф. Росен Стоянов
Снимка: Личен архив

Ще наблюдаваме ли отговорно поведение по време на тази предизборна кампания? Как се създават комуникационни удобства? Как ние, избирателите, ще повярваме на политиците, ако не ги познаваме предварително? А, как ще им повярваме, ако добре ги познаваме? Кои са правилата, по които се води дебат, кога спорът може да се нарече конструктивен? Какви са особеностите на народопсихологията ни? Все въпроси, на които отговаря проф. Росен Стоянов, експерт по публични комуникации и преподавател в НБУ, в "Мрежата".

Очакванията

Росен Стоянов: "Фактът, че на политическия пазар се появиха нови играчи, които са все още дори непредвидими, въпреки доста избори през миналата година и тази, очаквам да видим опити за оригиналност, модерност, по-младежка, по-симпатична кампания, може би. / …/ Но тъй като все пък сме в България и народопсихологията отчасти го изисква, а и в нашите представи политиците не могат да надскочат мястото където са се родили и възпитавали, та ще се изисква отново спор, отново по-агресивно поведение, ваденето на кирливи ризи, компромати…"

Правилата на общуване

Росен Стоянов: "В социалните мрежи всеки може да каже каквото иска и без да носи каквато и да е отговорност за думите си. Тролове видяхме в последно време, заговорихме за хибридна война и то не става дума само за отношенията между Русия и ЕС. Видяхме нещо подобно в изборите преди време, които определиха излизането на Великобритания от ЕС. Нищо различно от това модернизиране на кампанията няма да се случи и у нас. Съвсем друг е въпросът, че липсва нещо тук, а именно дебатите – онова умение да застанеш в пряк ефир срещу опонента си и да го надговориш или аргументирано да го победиш в очите на големия електорат, който жадно би трябвало да попива думите на едните и другите.

Освен да боравиш с аргументи има и други техники за надмогване на опонента, описани в дебели книги на англосаксонската политическа практика, но всичко това предполага не едномесечно усилие за обучение, а започващо далеч във времето, така че човек, който се кандидатира особено за мажоритарни избори да има своеобразна рефлексия, компетенция и интелигентност. Дебатирането по принцип се случва в България има няколко опита, но отново е в пожелателен план да стане такова каквото го виждаме в Германия, във Франция, във Великобритания, в Съединените щати."

Жанровете на комуникация

Росен Стоянов: "Да вземем така наречената "политическа реклама" – плакати по улиците, видеа които навсякъде може да видим според бюджета на съответните партии. Рекламата включва най-различни елементи, един от които е така нареченият "слогън" или рекламно изречение. Политическото брандиране е също част от комуникационния микс, т.е. насищането със характерни за конкретна политическа партия или идея, цветове по време на шествия, митинги, публични събития, организирани от дадена партия. Така нареченият "имидж мейкинг", т.е. един процес на създаването на допълнителен, различен от този на човека образ, виртуален образ, нещо което е идеализирано в главите на хората. Това което засега не виждам в българските предизборни кампании са удачни примери за така нареченото "писане на речи", ако мога така да го преведа на български, защото всяко официално изявление на политик се обмисля предварително, има цел и задачи, има екип, който го съставя, а у нас като че ли се гледа с известна доза скептицизъм и подигравателно на това, че някой друг ще ти пише речта, но повярвайте, професионализмът в тази сфера го задължава и това е характерно за държави, които отдавна боравят с тази технология."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Васил Киров

Бъдещето на работната сила: между "машините ще ни заменят" и "няма хора"

В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..

обновено на 07.01.25 в 13:46

Мравките – Малките хирурзи в природата

В  рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..

публикувано на 07.01.25 в 13:08
Иван Хиновски

Енергетиката у нас има нужда от нова стратегия и приоритет на малките общности

Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..

обновено на 07.01.25 в 13:05

Как ще се подкрепя българската общност в чужбина през новата година?

В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..

обновено на 07.01.25 в 12:09
Алис Русева

Празнична еуфория и завръщане към ежедневието

Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..

публикувано на 07.01.25 в 12:08