Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra Култура: Архивите са живи

Последните дни на цар Борис III

Снимка: Wikimedia

На 5 септември 1943 г. Цар Борис III е погребан в Рилския манастир, след кончината му на 28 август.

Гласът на цар Борис III е съхранен в "Златния фонд" на БНР. Акценти от тронното му слово произнесено при откриването на 4-та редовна сесия на XXV обикновеното народно събрание на 28 октомври 1942 г.  дава съществена информация за икономическите мерки предприети от правителството, можем да правим сравнение с днешните кризисни времена.

"Външната политика на страната ни в тези съдбоносни времена е окончателно установена. Тя  продължава да се провежда от правителството с твърдост и решителност. В рамките на Тристранния пакт и на Пакта против Коминтерна. Тази политика почива на искреното сътрудничество и сърдечно приятелство със силите от Оста и техните съюзници. България приобщена към идеите за изграждането на новия европейски ред, който ще обезпечи един траен мир, основан на справедливостта дава с готовност своето сътрудничество за осъществяването на тези идеи", заявява Цар Борис III в своето слово.

Какво четем между редовете в тронното слово на цар Борис III при откриването на 4-та редовна сесия на XXV обикновено народно събрание?

"Световната война в която България, има също своя дял продължава да оказва все по-голямо внимание върху нашето стопанство и държавни финанси. Извънредно тежката зима, продължителната суша през настоящата година имаха за последица една незадоволителна реколта. Това не можа да не се отрази на върху развитието на цялото наше стопанство. Правителството, трябваше да вземе нови и да засили съществуващи мерки за по-справедливо разпределение на наличните продукти, за по-ефикасно задържане на цените, както и за по-голяма намеса в поддържането на равновесието между вътрешните и външните чрез уравновесителния фонд", посочва Цар Борис III.

Последните дни на Цар Борис III

След като се връща от срещата с Хитлер през август 1943 г. Цар Борис III прекарва два дни в София. На 18 август изкачва в. Мусала заедно с княз Кирил и няколко приятели. Вечерта отсяда в двореца "Царска Бистрица" в Чамкория, където прекарва дните 19 и 20 август. Събота 21 август е на лов за елени, а в неделя на 22 август дава аудиенция на военния министър Никола Михов за свикването на военни маневри в долината на река Марица. В понеделник 23 август царят се завръща в София. Същата вечер е поканен в резиденцията на италианския пълномощен министър. Отива със съветника си Йордан Севов. На 24 август адютантът му е обезпокоен, че не е повикан и отрива монархът припаднал.



 Въпросът кой би имал полза от смъртта на владетеля през август 1943 г. с и на геополитическата конюнктура е със съществен отговор и за днешна България за отношенията й с т.нар. "великите и други сили". 
На какви по-малко известни факти се натъква Сима Владимирова: "Трима лекари са извикани веднага след като е станало ясно, че царят е в кома. Един от Виена – проф. Епингер и  проф. Зайц от Германия. Извикан е и лекар от индийски произход от Цариград. Именно този лекар е бил специалист по отравянията и се предполага, че още тогава са смятали, че царят е отровен, въпреки че в официалният смъртен акт е пише, че той е починал от естествена смърт .Фактът, че тези лекари са отказали да подпишат смъртния акт, говори, че те са се съмнявали, че смъртта е естествена".

През 1943 г. радио Лондон, бъдещото BBC излиза с информация, че това е станало с немско участие. От друга страна германците обвиняват британците. Но, според  Иван Дреников, синът на полк. Георги Дреников  единственият, който има интерес това да се случи е Сталин. Докладът на проф. Ханс Епингер, извикан заради заболяването на монарха изчезва, когато е призован като свидетел на Нюрнбергския процес.

Любопитен факт е маршрутът на самолета изпратен от Хитлер на цар Борис III, за да бъде осъществена последната им среща.

Целия документален запис на можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истината за яйцата. Световно разследване разкри ужаси и в българска птицеферма

Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..

обновено на 18.06.25 в 15:14
Доц. Красимира Христова

Доц. Красимира Христова: Важни препоръки за пациенти с хипертония през лятото

Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...

обновено на 18.06.25 в 12:55

Тревожна тенденция: Ракът на гърдата засяга все повече млади пациенти

1381 пациенти са били оперирани през последната година в отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия към Университетската специализирана болница по онкология в София. Гост в ефира на  Lege Artis  беше   д-р Ваня Митова.   По думите ѝ броят на оперираните пациенти остава относително постоянен, тъй като е ограничен от капацитета на..

обновено на 18.06.25 в 12:21

XR Talks Bulgaria: Геймификация, изкуствен интелект и бъдещето на виртуалната реалност

Третото издание на XR Talks Bulgaria  – инициативата, посветена на бъдещето на виртуалната и добавена реалност – събира отново ентусиасти, експерти и творци в търсене на вдъхновение и познание. Събитието поставя акцент върху пресечната точка между геймификацията в XR (разширена реалност)  и изкуствения интелект , отбелязвайки важен момент в..

обновено на 18.06.25 в 11:24
Янина Танева

Подозираме едно целенасочено отписване на културата като национална задача

43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на класически концерт, опера или балет.  40 % от пълнолетните българи не могат да си позволят посещение на културно събитие на живо по финансови причини, а 16 % не посещават културни събития, защото не им..

публикувано на 18.06.25 в 10:41