Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Галин Стоев, който си поиска театър

Снимка: @ApolloniaFestival

В театъра ти непрекъснато си във взаимоотношения с пълната липса на утилитарен смисъл или с безсилието му да промени света. От друга страна обаче имаш отношения и със съзнанието, че той не може да промени света, но може да промени един човек, а това вече е много голяма стъпка. Режисьорът и директор на Националния театър на Тулуза Галин Стоев постепенно осъзнава тази власт, тази сила, която сцената притежава. Така се запознава и с отговорността за нея.

"В България властта на първо място се свързва със злоупотреба и след това с отговорност. Но това се случва в незрели общества, в които включително и политиците си мислят, че могат да извъртят един алъш-вериш, докато се политици, и с това приключва целият им хоризонт. Това аз намирам за дълбоко трагично. Винаги съм мислел, че политиката – затова и не мога да се занимавам с политика – е за хора много умни, много внимателни, които имат идеали и далечно зададена цел и тя е свързана с добруването на цялото общество, а не на една определена група. Така че да, театърът поне има силата и мощта, властта да говори за тези неща, а пък както се казва в Библията: който чул – чул", каза той в "Артефир".

От шест месеца Галин Стоев се чувства безсилен заради това, което се случва в Украйна. Според него в момента цари дехуманизация, а тя убива творчеството. Спасява го обаче фактът, че може да избяга в репетиции и да говори за тези неща по свой начин.

"Човешкото същeство има суперсила да алхимизира разни неща и мисля, че творчеството е такъв вид алхимизиране на неща, с които не можем да се справим на друг терен. Тогава театърът би трябвало да се опита да превърне този гняв или това безсилие в нещо градивно. Или да изправи човека срещу собствените му страхове, бягства и опити, включително ежедневни – да избягаш от това или да решиш, че то не те засяга. Но днес сме в толкова свързан свят, че не може да не те засяга, т.е. няма къде да избягаш", допълва още Стоев. 

Според него в днешно време не е възможна и т.нар. вътрешна емиграция, измислена от тоталитарния режим, с която някои хора се затварят в пространство, където цензурата не може да се намеси.

"Няма къде да се бяга, това е лошата новина. Добрата е, че след като няма къде да се бяга, трябва да останем и всеки да си свърши работата – кой колкото може", твърди той.

Възможното днес е да се изправим очи в очи с всички отлагани въпроси, смитани под килима. Килимът вече е планина, а какво искаме да оставим след нас като свят е задача с повишена трудност, но не и нерешима.

Как обаче се иска театър не във Франция, а тук – в нашата страна, в която еволюцията бавно настъпва? Какви са отраженията на режисьора и отговорностите на директора? Какво самочувствие е нужно, за да си начело на един небългарски театър? В каква свобода на сцената и извън нея могат да живеят младите таланти?

На всички тези и други въпроси Галин Стоев отговаря в звуковия файл. Точно както направи в рамките на “Аполония” 2022, където разказа каква е "Цената на успеха" в ежегодните срещи на популярни и успели български творци с тяхната публика и където проведе майсторски клас по актьорско майсторство и режисура.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любен Генов (вляво) и Велин Манов

Независимост и безбрежност в новата изложба "Лазурите" на Любен Генов

Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..

публикувано на 22.09.25 в 17:38

Критично за новото българско кино

Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..

публикувано на 22.09.25 в 16:15

Мястото на Деня на независимостта в българската история

България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..

публикувано на 22.09.25 в 15:27

"Made in EU": картина на екзистенциалното отчаяние на човека

Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..

публикувано на 22.09.25 в 15:10

"Опълченците на Шипка" – слово, което ехти и днес

На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..

публикувано на 22.09.25 в 12:37