Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учебните програми 2022/2023 г. – какви са промените?

Янка Такева
Снимка: Ани Петрова, БНР

Какво показаха проучванията на учебния материал сред учители и деца в края на миналата учебна година? И какви са промените в учебните програми през новата учебна 2022/2023 г.

Темата коментира в “Нашият ден“ Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители:

“18 000 учители взеха отношение по това как и по какъв начин да се променят учебните програми и дисциплини. Тези предложения бяха структурирани – една част от тях се взеха предвид, друга част останаха неудовлетворени от страна на учителите понеже имаха някои предложения, които не отговаряха на нещата, свързани със знанията, уменията и компетенциите, които трябва да усвояват учениците в зависимост от етапа на образователната система.

Нашите деца са достатъчно умни и интелигенти, за да могат да се справят с някои неща, свързани с ориентирането и то не можеше да бъде премахнато от учебната програма. Има една работна група в Министерството на образованието от социалните партньори, която до края на месец октомври трябва още един път да прегледа всичките тези структурирани предложения по учебното съдържание, учебните дисциплини и съответно да излезем с окончателно решение.

Това беше лично мое предложение, защото съм дълбоко убедена, че за тези важни неща не трябва да се бърза и затова си дадохме този марш от два месеца, за да имаме възможност още един път добре да се огледат нещата, за да не се направи някаква грешка. Защото това преструктуриране на учебния материал по учебни дисциплини, ще трябва да служи по-дълго време в образователната система“, посочи още тя.

Ще доведат ли до нов формат на изпитите новите програми?

“Програмите не са коренно променени и няма да доведат до промяна на изпитното съдържание. Може би тук-там ще има малки изменения, ако част от тези попаднат в НВО или в държавните зрелостни изпити, но в горните класове предложенията са изключително малко и те са незначителни. По-скоро в прогимназиалния етап учебното съдържание ще бъде малко по-променено“, посочва още тя.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20