Риалити форматите – нещо нечувано и невиждано в България до преди 10-11 години, а в момента най-популярните продукции? По какъв начин тези формати се отразяват върху ценностните нагласи на зрителя, дискриминационни ли са те и доколко?
“В тези формати има нещо много дискриминационно. Има нарушаване на човешки права, но проблемът е в това, че те се нарушават доброволно“, казва в “Нашият ден“ доц. Георги Лозанов и допълва:
“Покрай риалити форматите и покрай последните медийни практики нямаме чувство за стойността на това право нашият частен живот да не става публичен, да не се допуска публичният поглед до него. Има непрестанен стремеж от публиката да наднича през ключалката, да влиза в чуждия частен живот. И всички тези риалити формати, жълтите медии и т.н. удовлетворяват това желание. Въпросът е какво правим с това желание?
Лично аз смятам, че е много трудно дори да заемем радикална позиция, нямам никакво съмнение, че “Ергенът“ е дискриминационен по отношение на жените, но всички тези формати се случват на базата на доброволно участие на двете страни – на публиката и на тези, които влизат във формата."
Защо е този интерес към чуждия частен живот?
“Частният живот е свързан с тялото, телесността и с отношенията, които то създава. Вътре в тялото е заложена бомбата на човешката тленност. Единствената утеха в това, че си тленен, е фактът, че това не е твоя персонална съдба, а обща човешка участ. Тази утеха те кара да воайорстваш и да гледаш клюката“, посочва още доц. Лозанов в интервю за БНР.
“Аз не гледам риалити формати, но не е редно човек като мен да осъжда подобен тип формати и да отхвърля напълно тяхната обществено значение. Имам своите причини и основания да не ги гледам“, казва в ефира на “Нашият ден“ Искра Янкова, обществено ангажирана млада дама, занимаваща се с наука, която се вълнува от ценностите на социума, и допълва:
“Преди години съм правила такива опити, но любопитството ми бързо се изпари. Видях сходни форми и сходни сюжети, сходно представяне, липса на ясни критерии, което е един от основните проблеми на музикалните формати. Много професионалисти в областта, както и журналисти, биха потвърдили, че тези предавания не дават достатъчно добро представяне на всички участници в процеса на създаване на музика."
“Ергенът“
“Тезата ми в голяма степен е провокирана от риалити формата “Ергенът“. Това е формат, за който имам изключително негативно мнение. Тук се вижда сексуализацията на женския пол, дискриминацията и сексизмът спрямо жените, но всъщност това е двустранен сексизъм и най-вече автодискриминация от хора, които доброволно избират да бъдат в тази роля – на стоки на пазар“, посочва още тя.
“Не съм гледала статистики, но за да има толкова много риалити формати, вероятно има популярност, в противен случай телевизиите не биха могли да се издържат. Хляб и зрелища е древна максима, която винаги е вършела работа. Профилът на зрителите е, предполагам, всякакъв, подобен на тези, които гледат телевизия“, казва в “Нашият ден“ психологът Елена Ангелова и допълва:
“Играта и ролите са заложени във всички нас. Бидейки социална единица, човекът е принуден да играе непрекъснато в ежедневието си. Предполагам, че оглеждайки се в някой друг на екрана, той вижда и пример за подражание, и загуба на състезание. Има и нещо, за което най-общо бихме казали, че е излагане в публичното пространство. Това е подкрепящо за човека, за да смири егото и да си помисли, че един провал не означава край на живота и опитите“.
Много е важна подготовката на участниците, защото те стават пример за подражание. Тук идва и средата, в която растат децата. Вкъщи най-общо се учи ценността за доброто и злото, за адекватността на поведението, за спортсменството и колегиалността. Не съм особено притеснена от това, че има риалити формати“, посочва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: Pixabay
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
