Тази година се навършват 95 години от рождението на бележития ни поет и драматург Иван Радоев. По този повод екип от артисти се обединява от идеята за поетичния пърформанс – "Един бял лист". Водени от мисълта, че мястото на поезията е сред хората, създателите на пърформанса решават да покажат поезията на Радоев такава, каквато е. Без маски, без грим, оголена и мощна.
Поетичният пърформанс представлява подбор от най емблематичните му любовни и социални стихотворения. "Един бял лист" изследва отношението на Артиста към самия себе си, към любовта и трансформациите ѝ, към обществото, в което живее, приканва публиката към диалог по тези теми, а повече за пърформанса, който ще се проведе на 29 септември в двора на "Casa Libri", разказват инициаторът – внукът на Иван Радоев – Калоян и режисьорът – Йордан Славейков:
"Реших, че трябва да отбележим подобаващо годишнината на дядо ми. А и страницата, която създадох в негова памет започна да става все по- популярна. Актьорите стават все по-близки с творбите на дядо ми, но и отдават от себе си. Когато един човек е творец, той ако не твори загива, така разбираме кой е истински творец. "Един бял лист" идва от името на стихосбирка на дядо ми. Това е стихосбирката, която нарушава неговото мълчание като творец, вади всички стихове, които са били забранявани или не са могли да бъдат разпознавани." – разказва Калоян Радоев.
"С Калоян избрахме 28 стихотворения от личния семеен архив. Моят учител по театър – Крикор Азарян казваше: "Най-трудно е да направиш разпределение". Опитвали сме се не да си представяме какво е било в главата на Иван Радоев, а какво актьорът, който изпълнява стихотворението, сега си представя и с какво го свързва. Стиховете звучат съвременно. Това е скритата и явна сила на всеки един стих. Тревогите, които са навестявали ума и сърцето на Иван Радоев, навестяват и всеки свободомислещ артист. Не си позволявам да режисирам емоциите на актьорите", споделя режисьорът Йордан Славейков.
Силната любов и социална ангажираност са в центъра на поезията на Иван Радоев. Пърформансът изследва и отношението на артиста към самия себе си.
"А всички дни сърцето ми измина ли.
Измина ги и си остана моя от никога до винаги"
гласи една от творбите, която ще прозвучи на 29 септември. Събитието е с вход свободен.
Иван Дашев Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като "сексуално-буржоазна", "еротична", "порочна", "упадъчна". Постепенно упреците за "вредителството", за липсата на "идейно здраве" се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. "лирична драма" през втората половина на 50-те години. В малките пиеси "Джудо", "Петрол", "Ромео и Жулиета", "Моцарт" от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg