Необратими фактори за развитието на сърдечно-съдовите заболявания са фамилната обремененост, полът и напредналата възраст. Друга причина, която кара сърцето да боледува, е съвременния свят и въздухът, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчно стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност.
Към обратимите фактори на сърдечно-съдовите заболявания спадат тютюнопушенето, липидните нарушения, затлъстяването – особено когато е свързано с голяма коремна обиколка, високото кръвно налягане, липсата на физическа активност, високото кръвно налягане и диабет, както и психологическият стрес. Повечето от обратимите фактори се повлияват от начина на хранене, по този начин може да се намали съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.
"Мъжът и жената са еднакво изложени на сърдечно-съдов риск. Особено при жени над 35 години. Това, от една страна, е свързано с настъпилата индустриализация, социалния начин на живот, който променя начина на стрес, на комуникация между различните популации, и най-вече влизането на друга рискова среда, като тютюнопушене, приемане на допълнителни вещества, които увреждат по един или друг начин сърцето и коронарните съдове. Нездравословният начин на хранене отключва развитието на дислипидемия, наднормено тегло, което също води до увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания", посочва в "Нашият ден" доц. д-р Красимира Христова, кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика.
През последните години се следи индексът на телесната маса, който служи за определяне на нормалното здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване или недохранване, допълва кардиологът.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg