Поредното издание на предаването „Гласът на времеto“ темата е „Знание“. В дискусия заедно с водещия Радослав Чичев участие вземат имунологът д-р Никола Кереков, който е и част от екипа на платформата „Рацио“ и философът доцент Марина Бакалова – която ръководи секция „Знание и реалност“ към БАН. В студиото е и редакторът на предаването Александър Христов.
Разговорът започва от самото начало на времето, на човешкото време, и от това как именно знанието – способността да се филтрата, използва и запазва във времето информацията за околния свят – се превръща в най-важната предпоставка за появата и развитието на човешката цивилизация. В по-късен етап, когато се поява и стремежът за по-добро осмисляне на реалността, идват и дефинициите на знанието – една от първите, според доц. Бакалова, е тази на Платон: знанието е истинно и обосновано убеждение, за което имаме добро основание.
От тези предпостави разговорът постепенно поема към настоящето, за да премине през темите за важността на научния консенсус, типовете знание, начини, по които стигаме до тях, и връзката между знание и реалност. Как съвременните технологии и политики влияят върху начините, по които оперираме с информацията. Не на последно място дискусията засяга и опасностите от невярната информация, която често ни се представя като знание, и авторитете като механизъм за противопоставяне на тази тенденция.
Разговора слушайте в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg