Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полет над действителността

Д-р Анета Аничкина
Снимка: Кирил Чобанов

Разговор за собствените ни проблеми и демони, за реалния и виртуалния свят, в който доминират страховете и изолацията ни, депресиите и стреса. Гост в поредното издание "За здравето" бе опитният психиатър д-р Анета Аничкина, която акцентира върху липсата на достатъчно идеи, решителност и средства при предоставянето на психиатрични грижи у нас. Разбира се, и на страховете ни да се обърнем към психиатър, когато имаме потребност.

Т. нар. стигма, която е характерна за психично болните, е отражение на дългогодишно неглижиране на проблема: болниците и клиниките са изолирани от градската среда, трудно е приобщаването на пациентите в обществото, не говорим открито и на висок глас за проблема.

В предаването бяха дискутирани и други теми, бе дадена думата и за различни мнения: спасеното от удавяне дете в новозагорското село Кортен, коментарът на проф. Асен Дудов за конгреса на Българското онкологично научно дружество, темите от проведената "кръгла маса" по проблемите на психиатрията. На нея, а и в предаването, доц. Михаил Околийски потвърди световната тенденция в разбирането за психично здраве: без него просто няма здраве!

Ръководителят на офиса на СЗО в България се включи в предаването като психиатър и колега на д-р Аничкина. И двамата бяха единни в мнението си, че трябва да изминем още дълъг път, за да подобрим и осъвременим психиатричната грижа и приобщаването на болните в обществената среда.

Бяха поставени на обсъждане и най-честите състояния и заболявания: самота и самоизолация, депресия, страхова невроза, суеверия, страховете от войната и климатичните промени...

Като акцент в предаването бе поставен и един професионален подход и разбиране за т. нар. "Лиезон в психиатрията" – отключването и появата на болести, в следствие на психични проблеми, и обратното (психиатрични отклонения в резултат на друго заболяване).

Гостът в предаването д-р Анета Аничкина бе поздравена и за наградата на името на доц. Георги Койчев, присъдена й по време на Колегиум "Частна психиатрия".


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05