Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Климатичен вот 2022" – какво отговориха партиите?

Снимка: gorichka.bg/klimatichen-vot-202

Какви политики смятат да следват партиите по отношение на климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството?

Инициативата за обучения, разговори и дебати за устойчиво бъдеще “Горичка“ се допита за трети път до основните политически сили в навечерието на избори.

Кампанията "Климатичен вот" продължава със своето логично продължение. Нейна основна цел е да насочи общественото и политическо внимание към климатичната тема, търсенето на прозрачност и получаването на обратна връзка от партиите.

“За трети път правим нашата кампания. За съжаление нашите кампании започнаха да се случват доста често. Тяхната основна цел беше не само да получим отговори от политиците, но и самите те малко да се образоват, защото въпросите, които задаваме, са доста сложни и за да отговори една партия, се изискват много различни компетенции“, казва в “Нашият ден“ Магдалена Малеева, учредител на “Горичка“ за резултатите от допитването "Климатичен вот 2022", и допълва:

“Надявам се, че самите партии са се поразмърдали да помислят. Получихме много смислени отговори, почти всички ни отговарят всеки път. Притеснителното е това, че има доста голяма разлика между това, което пише в програмите им, и това, което отговориха на нашите въпроси. Когато отговарят на въпросите, изглежда по-скоро, че между всички има единомислие. Ако трябва да влезем по-конкретно в това как ще се случват тези адаптационни зелени политики, там сякаш няма много компетентност“.

“При “Демократична България“ има доста конкретни стъпки какво да се прави. Донякъде има такива и в “Продължаваме промяната“. Мога да кажа, че на думи има доста заявки и от други места. Но има такива парадокси, например в една от кампаниите във връзка със земеделието, където трябва да има доста промени в земеделските политики на цяла Европа – пестициди, антибиотици и торове, трябва да се намалят с 50%“, посочва още тя и допълва:

“25% от Европа трябва да отглежда храната си биологично. На този въпрос – как ще се постигат тези цели в земеделието – всички бяха казали, че ще правят екологично земеделие. Всички са много зелени, но за момента почти от никой не виждаме промени в тази посока или конкретни неща в програмите, като идеи, които ще се предприемат, за да става по-екологично българското земеделие“.

ГЕРБ не ни отговориха за първи път. Предните два пъти отговориха. Комуникирахме си до последно, но така и не изпратиха отговори. За момента им прощавам, защото имаше само един месец подготовка за тези избори. Всичко беше много напрегнато, но този път ГЕРБ и ДПС не ни отговориха. Предните пъти отговаряха всички“, споделя Малеева в интервю за БНР.

Премиер по климата

“За първи път зададохме въпроса – бихте ли подкрепили премиер по климата? Този път бяха две на две – две партии подкрепиха и две не подкрепиха. Самият въпрос е доста сложен, защото в повечето европейски държави вече има отговорно лице, но отново е много важно да се влезе в правомощията на този човек – какво ще може да прави той и какви са му целите? От гледна точка на това, че климатичните промени са всеобхватен проблем, не засягат само една човешка дейност, е много важно да има такъв координатор, защото една основна причина да няма решение на този тип проблеми е, че няма координация между различните министерства – едни правят едно, други – друго и самите те не си говорят“, допълва тя.

Наводненията...

“Всеки казва, че причината е лошото управление. Това, което ще се случва, е, че по-голямо количество вода ще се изсипва изведнъж. Това наблюдаваме като тенденция, проявите на екстремно време са се увеличили с 30% в последните 30-40 г. Това е тенденция, която ще се увеличава и трябва да започнем да се адаптираме. Усетих, че първата реакция на повечето политици е, че това е лошо управление“, посочва още тя и уточнява:

“В България има експерти, но са малко. На пръсти могат да се преброят учените - климатолози. Самата ги намирам трудно. От друга страна, има експерти, трябва самата партия да потърси такива хора“.

Според нея има експертиза, но трябва “партията да има желание да я потърси и да работи по тези теми“:

“Хората, с които комуникирам, които са евродепутати, са абсолютно наясно с темата, но самите често се оплакват, че не ни чуват на местно ниво. За мен беше интересно да разбера, че, отивайки в Брюксел, ставаш доста образован по въпроса“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Албена

Какви са правата ни като здравноосигурени пациенти по време на отпуск

По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява  Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..

обновено на 30.07.25 в 11:53

Първа долекарска помощ на пътя

Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..

публикувано на 30.07.25 в 11:29

Ще има ли реално увеличение на заплатите в здравната система?

Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..

публикувано на 30.07.25 в 11:15
Доц. д-р Ангел Кунчев

Време е лечебните заведения да обърнат внимание на качеството на медицинската дейност

Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..

публикувано на 30.07.25 в 10:58

Изкуството като превенция: "Аз съм тук" и новият социален модел за възрастни

В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..

публикувано на 30.07.25 в 10:16