Какви политики смятат да следват партиите по отношение на климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството?
Инициативата за обучения, разговори и дебати за устойчиво бъдеще “Горичка“ се допита за трети път до основните политически сили в навечерието на избори.
Кампанията "Климатичен вот" продължава със своето логично продължение. Нейна основна цел е да насочи общественото и политическо внимание към климатичната тема, търсенето на прозрачност и получаването на обратна връзка от партиите.
“За трети път правим нашата кампания. За съжаление нашите кампании започнаха да се случват доста често. Тяхната основна цел беше не само да получим отговори от политиците, но и самите те малко да се образоват, защото въпросите, които задаваме, са доста сложни и за да отговори една партия, се изискват много различни компетенции“, казва в “Нашият ден“ Магдалена Малеева, учредител на “Горичка“ за резултатите от допитването "Климатичен вот 2022", и допълва:
“Надявам се, че самите партии са се поразмърдали да помислят. Получихме много смислени отговори, почти всички ни отговарят всеки път. Притеснителното е това, че има доста голяма разлика между това, което пише в програмите им, и това, което отговориха на нашите въпроси. Когато отговарят на въпросите, изглежда по-скоро, че между всички има единомислие. Ако трябва да влезем по-конкретно в това как ще се случват тези адаптационни зелени политики, там сякаш няма много компетентност“.
“При “Демократична България“ има доста конкретни стъпки какво да се прави. Донякъде има такива и в “Продължаваме промяната“. Мога да кажа, че на думи има доста заявки и от други места. Но има такива парадокси, например в една от кампаниите във връзка със земеделието, където трябва да има доста промени в земеделските политики на цяла Европа – пестициди, антибиотици и торове, трябва да се намалят с 50%“, посочва още тя и допълва:
“25% от Европа трябва да отглежда храната си биологично. На този въпрос – как ще се постигат тези цели в земеделието – всички бяха казали, че ще правят екологично земеделие. Всички са много зелени, но за момента почти от никой не виждаме промени в тази посока или конкретни неща в програмите, като идеи, които ще се предприемат, за да става по-екологично българското земеделие“.
“ГЕРБ не ни отговориха за първи път. Предните два пъти отговориха. Комуникирахме си до последно, но така и не изпратиха отговори. За момента им прощавам, защото имаше само един месец подготовка за тези избори. Всичко беше много напрегнато, но този път ГЕРБ и ДПС не ни отговориха. Предните пъти отговаряха всички“, споделя Малеева в интервю за БНР.
Премиер по климата
“За първи път зададохме въпроса – бихте ли подкрепили премиер по климата? Този път бяха две на две – две партии подкрепиха и две не подкрепиха. Самият въпрос е доста сложен, защото в повечето европейски държави вече има отговорно лице, но отново е много важно да се влезе в правомощията на този човек – какво ще може да прави той и какви са му целите? От гледна точка на това, че климатичните промени са всеобхватен проблем, не засягат само една човешка дейност, е много важно да има такъв координатор, защото една основна причина да няма решение на този тип проблеми е, че няма координация между различните министерства – едни правят едно, други – друго и самите те не си говорят“, допълва тя.
Наводненията...
“Всеки казва, че причината е лошото управление. Това, което ще се случва, е, че по-голямо количество вода ще се изсипва изведнъж. Това наблюдаваме като тенденция, проявите на екстремно време са се увеличили с 30% в последните 30-40 г. Това е тенденция, която ще се увеличава и трябва да започнем да се адаптираме. Усетих, че първата реакция на повечето политици е, че това е лошо управление“, посочва още тя и уточнява:
“В България има експерти, но са малко. На пръсти могат да се преброят учените - климатолози. Самата ги намирам трудно. От друга страна, има експерти, трябва самата партия да потърси такива хора“.
Според нея има експертиза, но трябва “партията да има желание да я потърси и да работи по тези теми“:
“Хората, с които комуникирам, които са евродепутати, са абсолютно наясно с темата, но самите често се оплакват, че не ни чуват на местно ниво. За мен беше интересно да разбера, че, отивайки в Брюксел, ставаш доста образован по въпроса“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg