Честно за българското кино: отзвук от 40-ата "Златна роза"

"Златна роза" си взе своето във Варна, но филмите, които бяха показани в рамките на 40-ия фестивал на българския игрален филм, тепърва ще живеят в зрителите. Поне така би трябвало да бъде. Те трябва да се гледат, при това на широк екран, и за тях трябва да се говори. За тях и за българското кино въобще.

Затова и "Какво се случва" се върна към фестивала на родното ни седмо изкуство, за да надникне в сърцевината му. За да разбере какво се крие в пукнатините му и останало ли е там нещо недоизказано.

Фестивалът събра хора, които обичат киното, хора, които правят филми, и хора, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. Някъде там, между срещата на киното с неговата публика и възможността да си дадем сметка къде точно се намира нашата идея за изкуство на широк на екран, имаше хора, които живееха живот почти като на кино. Те трябваше да балансират между професионалната си преценка и желанието да задоволят очакванията на публиката. Журито на филмовия фестивал имаше важна роля в него. То се водеше от усета си за кинематография и си вадеше нужните заключения от различни мнения и култури в един свят на кино.

Какъв е отзвукът от юбилейното 40-о издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" обаче?

Според двама от членовете на журито за пълнометражно кино на тазгодишния кинофестивал – Майя Виткова-Косев, режисьор, сценарист и изпълнителен продуцент на над двайсет национални и международни продукции, и Илко Ганев, режисьор, сценарист и изследовател на изкуствата – Националният филмов център, който е организаторът на тази и всяка друга "Златна роза", е успял да постигне необходимото за един такъв празник на киното, и то в предизборни дни, когато всеки се бореше за вниманието на потенциалните избиратели. Във Варна обаче те бяха зрители.

Да, публиката можеше да бъде още по-многобройна, но пък за сметка на това и тя беше с отворени души и сърца и търсеше своите филми. А всички селектирани в конкурсната програма филмови заглавия бяха добри, дори и зрителят понякога да не беше съгласен напълно с тях. Освен това бяха и различни – от гледна точка както на тематика, така и на жанр и стил.

Разнообразието от гласове в т.нар. "ново българско кино" е повече е нужно за развитието му. Както и разговорите за него. "Златна роза" 2022 предложи и това – дискусии за състоянието, развитието и бъдещето на българските филми и тяхната публика. Сред дискусиите, които заслужиха внимание и които Майя Виткова и Илко Ганев отличиха, беше тази за жените в българското кино. Винаги важна тема, върху която си заслужава да се разсъждава.

Не по-малко важен акцент във фестивала на българския игрален филм бяха и децата – и като публика, и като участници във филмовия процес. Играта на малките големи актьори беше безкомпромисна и това може да го потвърди всеки, който е гледал филмите в програмата на 40-ата "Златна роза".

Къде обаче беше мястото на Министерството на културата в този кинопразник и ангажира ли се то с него всъщност?

Този и други въпроси намериха отговор в разговора с Майя Виткова-Косев и Илко Ганев, който можете да чуете в звуковия файл. В него те говорят честно за българското кино.