"Златна роза" си взе своето във Варна, но филмите, които бяха показани в рамките на 40-ия фестивал на българския игрален филм, тепърва ще живеят в зрителите. Поне така би трябвало да бъде. Те трябва да се гледат, при това на широк екран, и за тях трябва да се говори. За тях и за българското кино въобще.
Затова и "Какво се случва" се върна към фестивала на родното ни седмо изкуство, за да надникне в сърцевината му. За да разбере какво се крие в пукнатините му и останало ли е там нещо недоизказано.
Фестивалът събра хора, които обичат киното, хора, които правят филми, и хора, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. Някъде там, между срещата на киното с неговата публика и възможността да си дадем сметка къде точно се намира нашата идея за изкуство на широк на екран, имаше хора, които живееха живот почти като на кино. Те трябваше да балансират между професионалната си преценка и желанието да задоволят очакванията на публиката. Журито на филмовия фестивал имаше важна роля в него. То се водеше от усета си за кинематография и си вадеше нужните заключения от различни мнения и култури в един свят на кино.
Какъв е отзвукът от юбилейното 40-о издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" обаче?
Според двама от членовете на журито за пълнометражно кино на тазгодишния кинофестивал – Майя Виткова-Косев, режисьор, сценарист и изпълнителен продуцент на над двайсет национални и международни продукции, и Илко Ганев, режисьор, сценарист и изследовател на изкуствата – Националният филмов център, който е организаторът на тази и всяка друга "Златна роза", е успял да постигне необходимото за един такъв празник на киното, и то в предизборни дни, когато всеки се бореше за вниманието на потенциалните избиратели. Във Варна обаче те бяха зрители.
Да, публиката можеше да бъде още по-многобройна, но пък за сметка на това и тя беше с отворени души и сърца и търсеше своите филми. А всички селектирани в конкурсната програма филмови заглавия бяха добри, дори и зрителят понякога да не беше съгласен напълно с тях. Освен това бяха и различни – от гледна точка както на тематика, така и на жанр и стил.
Разнообразието от гласове в т.нар. "ново българско кино" е повече е нужно за развитието му. Както и разговорите за него. "Златна роза" 2022 предложи и това – дискусии за състоянието, развитието и бъдещето на българските филми и тяхната публика. Сред дискусиите, които заслужиха внимание и които Майя Виткова и Илко Ганев отличиха, беше тази за жените в българското кино. Винаги важна тема, върху която си заслужава да се разсъждава.
Не по-малко важен акцент във фестивала на българския игрален филм бяха и децата – и като публика, и като участници във филмовия процес. Играта на малките големи актьори беше безкомпромисна и това може да го потвърди всеки, който е гледал филмите в програмата на 40-ата "Златна роза".
Къде обаче беше мястото на Министерството на културата в този кинопразник и ангажира ли се то с него всъщност?
Този и други въпроси намериха отговор в разговора с Майя Виткова-Косев и Илко Ганев, който можете да чуете в звуковия файл. В него те говорят честно за българското кино.
На 5 февруари отбелязваме 105 години от рождението на една от най-обичаните български детски писателки – Леда Милева. Поетеса, преводач, общественик, тя остави дълбока следа в културната история на България със своите творби, изпълнени с топлина, мъдрост и обич към най-малките. В специалното издание на рубриката "Архивите са живи" звучи гласът..
Да мяташ фолк екзотиката между острите зъби на кръвожадните жанрове, за да чуеш (и видиш) кой от тях в чий хоризонт ще се удави, отдавна не е нещо ново и от експеримент залегна трайно в репертоара на редица групи от различни краища на света. Сред най-умелите майстори на тая весела и забавна бод-тропоска са швейцарските пионери "Елвейти"..
В моноспектакъла "Доброто тяло" актрисата Аделина Петрова и режисьорката Анастасия Събева изследват на какво е готова една актриса, за да спечели кастинга за мечтаната си роля, кастинга в любовта или просто в живота? Какви неща вълнуват актрисата зад кулисите, когато не я виждаме, и какви неща вълнуват обикновената жена, която всъщност..
Младата галерия "Риволи" на семейство д-р Николай Болтаджиев и Елена Болтаджиева, с фокус към международното модерно изкуство, откри четвъртата си подред изложба със съвременни португалски стрийтарт художници. Графити изкуството е символ на свободното изразяване, което творбите ясно показват. Шестнайсет са платната, с които творците..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971 г., когато случайно е открит по време на обработка на земята. Плугът на един от земеделските работници попада в керамична пещ, което води до стартирането на археологически разкопки. Археологът..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
