Аркади Шарков: Политическата воля е определяща за Националния план за борба с рака

Смъртността от онкологични заболявания се е изравнила с тази от сърдечно-съдовите болести. Сред приоритети на Българското онкологично дружество през последните месеци е работата по създаването на Национален план за борба с рака в сътрудничество с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс.

Страните-членки на ЕС трябва да гарантират, че до 2025 г. съответен скрининг се предлага на 90% от населението, което отговаря на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво и ректума. Освен това, съгласно новата препоръка, се разширява обхватът на масовия организиран скрининг, така че да включва и рака на белите дробове, простатата и, при определени обстоятелства, стомаха. Предложението е водеща инициатива от Европейския план за борба с рака и отразява най-новите налични научни достижения и данни. За въвеждането на новите препоръки има финансова подкрепа в размер на 38,5 милиона евро.

Българският антираков план е съобразен и с доказано работещи вече програми в други страни и най-вече с Eвропейския план за борба с рака, в който е отбелязано, че всяка година 3,5 милиона души в ЕС са диагностицирани с рак, като смъртните случаи, предизвикани от това заболяване, са 1,3 милиона.

"Недобрата икономическа обстановка включва в себе си и повишено ниво на безработица, която трябва да бъде взета предвид, особено с оглед на това как ще се финансира здравеопазването като цяло, тъй като в България 2/3 от сумите, които влизат в НЗОК са през здравни вноски от работещите. Тук говорим за това кой ще осигурява здравнонеосигурените, които в момента наброяват около 700 000 – 750 000 души в нашата държава – около 12% от населението", посочва Аркади Шарков, здравен икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). 

• Представят Националния план за борба с рака до 2030 година

По отношение на "раковия план", целта е до 2030 г. да се изпълнява с определено финансиране от държавна страна, съответно от европейски фондове, и най-вероятно от Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента текат обсъждания в МЗ в работните групи по отношение първо на приоритизация по вид дейности, като вероятно ще бъдат избрани десет приоритетни такива за начало, които след това следва да бъдат финансово аргументирани. Да се направи оценка на риска и оценка на разходите. Възвращаемост в самото ведомство, за да се изчисли от кои програми да се финансира, допълва макроикономистът.

"Тук говорим за другия сегмент на дейността, а именно с какво ще се лекуват тези хора, ако ракът бъде рано открит. В първите две години при ранна превенция и диагностика се очаква да се повиши количеството на хора, които са диагностицирани с онкологични заболявания, което е целта. Финансирането по това лечение в първите две години може да бъде казус за НЗОК, като основен финансиращ орган на лечението на гражданите в България“, коментира Аркади Шарков.

Според експерта има забавяне в диагностицирането  и терапията на 2500 онкоболни пациенти. И допълва, че индикаторите за качество за основен елемент на националния онкологичен план, за да получим финансирането, както и да измерваме ефектите и да поправяме и да редактираме самия план там, където не са достатъчни дейностите. 

Целия разговор с Аркади Шарков можете да чуете в звуковия файл.

• Редовните прегледи са правилният път за профилактиката на онкологичните заболявания