Πpeз cлeдвaщитe 10 гoдини Бългapия щe инвecтиpa 170 млн. лeвa в пъpвия пo poдa cи в Изтoчнa Eвpoпa Инcтитyт зa ĸoмпютъpни нayĸи, изĸycтвeн интeлeĸт и тexнoлoгии. Toй e cъздaдeн в пapтньopcтвo мeждy Coфийcĸия yнивepcитeт "Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи" и двa oт вoдeщитe тexнoлoгични yнивepcитeтa в cвeтa – швeйцapcĸитe ЕТН Цюрих и ЕРFL. Институтът полага основите на иновационна екосистема в Източна Европа, гарантира, че иновациите ще бъдат движеща сила за бъдещето на европейската икономика и общество. Това е екосистема, в която наука, образование, иновации, индустрия и полза за обществото вървят ръка за ръка. Екосистема, която се създава от новото поколение учени и новатори.
В "Нашият ден" гостува проф. д-р Драгомир Радев, председател на Консултативния съвет на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Той е професор по обработка на естествен език в Йейл. Отскоро е един от менторите в докторантската програма на INSAIT. Той умее да свързва нещо толкова човешко – езика, с компютрите, с машините – и прави всичко това в полза на образованието, на здравеопазването и на развитието на науката.
"Най-големите лаборатории по изкуствен интелект се намират в големите фирми предимно в САЩ и в Китай. Основно научната дейност се развива в университетите и може би в световната класация по публикации по изкуствен интелект, обработка на естествен език или компютърни науки в първите 20 има 10 университета от САЩ, един-два от Канада, два-три от Западна Европа и два-три от Азия", посочва проф. д-р Драгомир Радев.
И допълва, че напоследък азиатските университети стават все по-силни. Съществува дупка на световната карта, която на горе-долу съвпада с Източна Европа. България за съжаление все още се намира в тази дупка.
"На последните конференции по невронни мрежи обработка на естествен език се приемат около 7000 статии годишно, но нито една от тях не е от България. Но за сметка на това има много статии от българи, които живеят в чужбина и работят точно в тези университети", твърди проф. Радев.
Поводът проф. д-р Драгомир Радев да бъде тук е конференция, която INSAIT организира преди броени дни. Това е един институт с амбицията да създава наука на световно ниво, както и да привлича кадри на световно ниво. Да върне българските таланти и да ги изгражда тук.
"Една от основните цели на института INSAIT, който е организиран от проф. Мартин Вечев от ETH Цюрих, е да се помогне на българи, които са талантливи в тази област и искат да се занимават с научно-изследователска дейност, да имат възможност да останат тук, защото за всеки един такъв човек, който остава тук, това означава студенти и колеги, които ще работят с него или с нея и ще бъдат успешни. Без да се търсят ментори от чужбина", казва проф. Радев.
"Петима българи, които ще бъдат ментори в INSAIT. Това означава, че те ще водят докторантури от разстояние, но три месеца в годината докторантите ще пътуват до университета, в който тези хора преподават. Аз очаквам с нетърпение един от първите приети аспиранти, който прие предложението преди няколко дена да дойде за три месеца в Йейл, като през останалото време той ще бъде в България", коментира проф. Радев.
Едва ли България скоро ще се доближи до държавите, в които се правят иновации на световно ниво. "Годишният бюджет за научни изследвания като Йейл или университета в Мичиган е над 1 млрд. долара. И съответно идеята е да се привлекат най-добрите изследователи и да им се даде картбланш, да отворят лаборатория и да измислят нови неща. Има няколко цели за това. Първо, да се публикуват статии за тези разработки, второто е, да се обучават студенти, докторанти и постдокторанти, и третото е, да се въведе тази технология в развойна дейност", твърди проф. Радев.
Какво трябва да се промени в българското висше образование, за да бъде по-ефективно?
За да се създаде институт на високо ниво в България са необходими хора. Ако се намери начин да се привлекат хора, които са завършили докторантури в престижни университети, имат свои научни разработки с хиляди цитати, които имат дълъг опит за сътрудничество с фирми и с други университети, имат нюх за създаване на нови идеи. Те ще привлекат аспиранти, докторанти при всяко положение, съответно ще имат повече публикации. Това ще доведе до ново финансиране и ще могат да издигнат реномето на съответния институт или университет“, уверен е проф. Радев.
Твърде дипломатично проф. Радев говори за нуждата от окрупняването на университети в България. Според него американската и канадската система от университети е най-добрата. В Латвия има "Университет на Латвия“, защо да няма Български университет, който да бъде единственият в България.
В САЩ много университети изкарват стотици милиони долари годишно от патенти за лекарства например. Те знаят кои са важните области – компютърни науки, биотехнологии, фармацевтичната индустрия, като се опитват да привлекат хората, които работят в тези области. Положително е, че университетите и в България вече имат ясна процедура за създаването на спиноф компании.
В днешно време "еднорози" се наричат стартъп компании, чиято стойност надвишава 1 милиард долара. Европа продължава да догонва Америка в това. "В САЩ, ако си добър, влагаш много труд и усилия, затова 90% от големите компютърни фирми създадени там", твърди проф. Радев.Да стигнеш до университета в Йейл и дообработката на естествен език
"Случайно попаднах на олимпиада по компютърна лингвистика през 80-години на миналия век. Беше много интересно, защото аз винаги съм се интересувал от компютърно програмиране и от човешки езици – френски, испански и т.н. Тази олимпиади ми помогна да затвърдя интереса си. През 1991 г. заминах за САЩ, като моята цел бе да завърша докторантура по компютърна лингвистика и обработка на естествен език. Завърших докторантурата в Колумбийския университет. След това работих в научния институт на голяма компютърна компания. После отидох в Мичиганския университет, където доста години ръководих тяхната лаборатория по естествен език“, припомня проф. Радев.
От 2017 г. той ръководи лабораторията LILI (language, informationandlearning) в университета Йейл, която се занимава не само с естествен език, но и със самообучение и информационни технологии.
В далечната 1994 г. младият тогава аспирант превежда на Националния отбор по футбол по време на световното първенство в САЩ в Ню Йорк на трите мача. Още пази видеото от пресконференцията с мача с Германия, на което по чудо е превеждал на звезди като Христо Стоичков и Димитър Пенев.
Целия разговор с проф. д-р Драгомир Радев можете да чуете в звуковия файл.
Драгомир Радев е професор по компютърни науки в Университета Йейл, САЩ. Той ръководи лабораторията за обработка на естествен език. Преди това е преподавал в Университета на Мичиган, бил е асистент-професор в Колумбийския университет. През 1999 г. защитава докторската си степен по компютърни науки в Колумбийския университет. Изследванията му се фокусират върху изкуствения интелект, изчислителните модели за разбиране и генериране на естествен език, както и техните приложения. Работи върху обобщаване на текст, семантичен анализ, интерфейси на естествени езици към бази данни, анализ на настроенията, междуезично извличане на информация, отговаряне на въпроси и т.н.
Дългосрочната цел на проф. Драгомир Радев е да изгради инфраструктура за взаимодействие на компютри и хора в плавен и естествен начин. Интересува се от разработване на образователни и медицински приложения. Съосновател е на състезанието по компютърна лингвистика в Северна Америка и е един от треньорите на националния отбор на САЩ в международната олимпиада по лингвистика . Той е причината отборът да спечели няколко златни медала. В продължение на десет години проф. Радев е бил секретар на Асоциацията по компютърна лингвистика. Сега е избран за заслужил член на едни от най-престижните асоциации в областта на компютърните науки и изкуствения интелект и обработката на човешки езици. В момента е редактор авторитетното научно издание Journal of Artificial Intelligence Research (JAIR).
"Прогледай, твоята вяра те спаси", казва Господ Иисус Христос на един нещастен слепец в евангелското четиво, посветено на йерихонския слепец. Когато Христос призовава Йерихонския слепец при Себе си, Той го пита: "какво искаш да ти сторя?"... И той отвърнал: "дай ми да прогледам!" Той съзнава своята телесна слепота, а ние в по-голямата си част не..
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
