Свободна ли е журналистиката в България и каква е цената на свободата? Каква е съдбата на разследващите журналисти у нас?
Това е темата на предаването "Законът и Темида", гост е журналистът Анна Заркова.
"Следя реакциите на това, че лидерът на партия "Възраждане" си позволи да се опита да изгони от държавния пресклуб журналисти от определени медии, които, може би, са му неудобни или несимпатични, и си правя някои тъжни изводи. Първото, което си помислих, е, че ако журналистите не се обиждаха един друг, то едва ли някой арогантен политик би се осмелил избирателно да ги обижда. И обратното важи. Също така, ако всички журналисти работят у нас, вместо да служат, г-н Костадин Костадинов би трябвало да изчезне тези дни от всички вестници, сайтове и телевизии. Докато колегите, които той си позволи да гони от пресцентъра на БТА с обидни думи, не получат извинение."
Заркова цитира адв. Александър Кашъмов от Програмата за достъп до информация, който напомня, че "Каквото и да говорим и както и да го тълкуваме, опитът да се ограничи достъпът на журналист до публично място, на което се дава информация, е нарушение на три текста от Конституцията". Тя обобщи, че политиците, министрите и хората, заемащи важни държавни служби, според специално решение на българския Конституционен съд, са длъжни да търпят критика в по-висока степен от частните лица. "И това е точно критиката на медиите и на журналистите. Тези хора – държавници, политици – дължат отчетност за това, което правят, дължат достъп до информацията, която притежават. Защото тях сме ги избрали ние, за да служат на гражданите и обществото – те не са самородни властелини..."
Жива ли е изобщо журналистиката в България?
"Журналистиката си е жива, въпросът е като каква. Журналистиката доскоро беше направо легнала по гръб. Сега, когато говорим, положението принципно не се е много променило, макар че изглежда по-приповдигнато. Журналистиката у нас като цяло (не визирам отделни журналисти) продължава някак си да бъде заместена от пиара – от черния или от белия – от рекламата и от компромата. Т.е. да предлагат журналистите в своите медии една подбрана – вярна, полувярна или направо лъжлива информация за събитие или човек, която би могла да се окаже пагубна за общественото медии."
Както пише Анна Заркова в своята нова книга "Свободни в словото", "Журналистиката никога не те напуска, можеш само ти да я напуснеш – доброволно или по принуда".
Чуйте пълното интервю с Анна Заркова от звуковия файл.
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
