Какво е състоянието и съдбата на транспортния бранш у нас? Неотдавна станахме свидетели на поредни затруднения за български транспортни фирми.
“Транспортът в момента се намира в една много сериозна ситуация, тъй като България представлява сама по себе си един транспортно-логистичен хъб, през който преминават най-важните транспортни артерии. Всичко това заедно с войната и заедно със скъсяването на веригите на доставките, с промяната на производствата, които постепенно Китай ще преместват по близко и вътре в ЕС, доведе до увеличаване на товаропотока от порядъка на 30-40% през България“, казва в “Нашият ден“ проф. Симеон Ананиев, известен експерт и допълва:
“В момента всички транспортни фирми са максимално натоварени, не достигат товарни автомобили, не достигат и вагони. Всичко това по един или друг начин се отразява на цялостната икономическа дейност на нашата страна“.
“Какво трябва да направим, за да използваме ситуацията? Основните неща са свързани с оптимизиране на граничните преходи, защото преминаване на товарни автомобили и вагони се чака с дни, което означава, че липсва товарооборот, че тези превозни средства са заети. Едно такова нещо е влизането на България в Шенген. Това означава, че България през изхода за Румъния няма да има такива сериозни проверки и задръствания“, посочва още той и допълва:
“Ще останат проблемите със Сърбия, с Турция, но транспортният бранш очаква с големи надежди да бъде премахната линията, която пречи с Шенген“.
“Друг важен момент е в развитието на самата логистика. Не случайно в Плана за развитие в България се предвиждат т.нар. интермодални терминали, в които ще пристигат стоки, ще се разтоварват и ще се формират нови транспортни потоци. Изоставаме в това направление, имаме успех, имаме много добра дейност, българските логистични фирми са едни от най-добрите в Европа, но има много какво да се прави и се надявам, че средствата в Плана за развитие за интермодалните терминали, които свързват всички видове транспорт, ще са достатъчни.
Тук не трябва да делим транспорта – железопътен, автомобилен, въздушен и т.н. Транспортът е един, България е транспортен хъб и ако успеем да изградим сериозна транспортна инфраструктура най-вече и с мозък, и с логистика, смятам, че ще имаме добро отражение върху цялата икономическа и социална дейност – и като нива на заплащане, и като заетост на хората, и като развитие на страната“, посочва още той.
Какво трябва да бъде променено в нормативната уредба?
“Не бих могъл да кажа кое трябва и кое не трябва, но по принцип законите и материята на законите е един жив организъм. Съобразно промените в обществото, трябва да се променят и законите. Трябва да се променят и неща в строителството на самата инфраструктура. Не е тайна, че с обществените поръчки в изграждането на инфраструктурата има доста възможности за заобикаляне и оттам отклоняване на средства и неизпълнение в срокове“, казва още проф. Симеон Ананиев в ефира на БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg