Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Епизод 469

Здравей, Фипо, прости многословието

Коста Биков, Емил Янев, Николай Гундеров (от ляво надясно)

В епизод 469 "Трамвай по желание" прави нов поклон пред необикновения талант на актьора Филип Трифонов.

Конкретен повод е решението на Столичния общински съвет да посвети на легендата късче от район "Лозенец". В София – до дома, в който живя Филип Трифонов – ще имаме площад, носещ неговото име. Пейка ще пази образа му в емблематичната роля от "Момчето си отива".

Aктьoрът e рoдeн нa 4 май 1947 г. Учи aктьoрcкo мaйcтoрcтвo във ВИТИЗ в клaca нa Aпocтoл Кaрaмитeв. Имa учacтиe в нaд 30 филмa, мeжду кoитo "Прeбрoявaнe нa дивитe зaйци", "Кaтo пeceн", "Гaрдeрoбът“, "Инcтрумeнт ли e гaйдaтa?", "Oркecтър бeз имe", "Лaвинa", "Зaбрaвeтe тoзи cлучaй", "Eшeлoнитe".

Фипо беше единственият актьор, който напусна Театър "София" заради несъгласие с репертоара му, и отиде да кара такси, а след това да работи в строителството в Германия.

Съосновател е на Естествен театър "Трифоноф & Гундеров". Трифонов и Гундеров създават собствени авторски произведения – "Западна Германия – отечество мое", "Тя", "Памид", "Фиаско", "Леки четива", "Завещанието на Марко Тотев", които сами интерпретират в театрални зали или обособени театрални пространства. Често спектаклите започват с лекция, която рефлектира основните принципи на авторската им линия, според която "Естественият театър е предназначен за естети, а изкуственият – за изкуствоведи“.

По тази причина, а и не само, споменът за Фипо възкресяват именно неговият естествен партньор Николай Гундеров и естественият му съмишленик кинорежисьорът Коста Биков.

Заглавието "Здравей, Фипо, прости многословието" е заимствано от фраза на Константин Павлов.

Снимка – Калина Станева

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05