Нелина Църова, директор на дирекция "Култура, културно-историческо наследство, празници и фестивали", разказва в "Нашият ден" за официалното честване на 117 години от обявяването на Независимостта на България във Велико Търново и празничната атмосфера в града през месец септември.
Празничният ден е започнал със света литургия в храм музей "Св. Четиридесет мъченици" – мястото, където на 22 септември 1908 година е провъзгласена Независимостта. Честванията следват историческите стъпки и включват празничен благослов, поръсване на знамената на бойната слава и на училищата и организациите в града, четене на Манифеста за независимост на крепостта Царевец, издигане на националния флаг и полагане на благодарствени венци. Пищно шествие се спуска от крепостта до площада пред сградата на Община Велико Търново, където гостите и жителите на града ще чуят изпълненията на военни духови оркестри от България, Гърция и Турция – участници в XVIII Международен фестивал на военните духови оркестри, който традиционно се провежда във Велико Търново.
По-късно през деня Капанският фолклорен ансамбъл ще поведе Голямото търновско хоро – традиция на 22 септември. Празничните чествания ще завършат със спектакъл "Звук и светлина".
Три важни културни годишнини празнува Велико Търново тази година: 40 години от началото на летния оперен фестивал "Сцена на вековете", 40 години от създаването на спектакъла "Царевград Търнов – Звук и светлина", 40 години от откриването на Художествена галерия "Борис Денев".
По думите на Църова всички тези годишнини са свързани с честването на годишнината от въстанието на Асен и Петър, организирано през 1985 година като част от държавната политика за възраждане на историческото минало и културната стойност на града. Тогава са открити и паметникът на Асеневци, Младежкият дом и Дворецът на културата и спорта.
Борислав Йорданов от Общинска туристическа агенция "Царевград Търнов" разказва повече за историята на спектакъла "Звук и светлина" – чуйте в звуковия файл:
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg