Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване сред жените. Нарастването на честотата се обяснява, от една страна, с факторите на околната среда, а от друга страна – с чисто репродуктивните промени, защото жените все по-често забременяват и раждат след 30-годишна възраст и респективно по-рядко кърмят. Фамилната обремененост влияе върху честотата на това заболяване. В България липсват регистри и скринингови програми за различните онкологични заболявания, ето защо българският пациент все по-трудно се ориентира в лабиринтите на здравната система.
"Лабиринтите на здравната система стават все по-всеобхватни, защото всеки пациент, тръгвайки по пътеката на здравето, тръгва от личния си лекар, който в даден момент е доста ангажиран с много пациенти. Голяма част от тях са с доста придружаващи заболявания. За съжаление колкото проблеми има един пациент, толкова повече време трябва да му се отделя, което от своя страна следва една особена натовареност на личните лекари“, коментира в "Нашият ден" д-р Ваня Митова, началник Отделение по обща хирургия в УМБАЛ "Лозенец" и един от учредителите на Съвместна онкологична национална мрежа.
Важно е да се намери подходящият специалист в подходящото време. Но когато не намериш лекар в правилното време и не потърсиш своевременна медицинска помощ, това води до усложняване на състоянието в някои случаи, до напредване на процеса и особено когато се касае за рак на гърдата, защото това все пак е злокачествен процес.
"Пътят на пациента се оказва много дълъг и огромна част от случаите не достигат до пълният етап и обем, в който всъщност лекарите искаме да се случва“, допълва д-р Митова. Според нея когато пациентите попаднат на правилното място, при правилните лекари и се очертае правилната посока, ракът на гърдата може да бъде лечим.
УМБАЛ "Лозенец" се присъединява към инициативата на Столична община за включване в информационната и профилактична кампания за борба с рака на гърдата през месец октомври. В тазгодишната кампания се включват седем болници от София и страната."Всеки понеделник през октомври правим прегледи от 16 ч. до 19 ч. с идеята, че ще може да се обърне повече внимание на пациентите, и второ, че огромна част от жените искат понякога да бъдат прегледани, но нямат възможност, защото са ангажирани“, посочва д-р Митова.
В България може да се прави качествена медицина, и в частност – в хирургията, твърди д-р Ваня Митова. Не случайно тя печели I място в конкурса на Българския лекарски съюз "Млад медик" 2017 в категория "Лекар-специализант". Не крие, че "България може да стане по-добро място за живеене, ако ние се постараем".
"Необходимо е да има една национална здравна система, която да обединява т.нар. "скринингови програми" – особено за социално-значимите заболявания, в която група спадат ракът на гърдата, колоректалният карцином, ракът на маточната шийка, ракът на простатата при мъжете. Необходимо е държавата да се намеси при всички положения, защото примерите от чужбина и те са ясни. В момента се изготвя Националният антираков план за нашата държава, който ще бъде в сила от 2023 до 2030 година, където много стриктно е описано, че 90% от населението трябва да минава през скринингови програми. Как ще се случва това, държавата трябва да каже", казва д-р Митова.
Телемедицината трябва да бъде използвана, защото това е една крачка в бъдещето при лечението на онкологични заболявания.
"От утре стартира мобилно приложение за скрининг на рака на гърдата. То ще дава информация кога да се самопрегледаме, как да стане това, стъпка по стъпка. Кога във времето е необходимо да направим преглед и при какъв специалист. Как да съхраним документацията, която понякога се оказва важна“, споделя д-р Митова.
Целия разговор с д-р Ваня Митова можете да чуете в звуковия файл.
Д-р Ваня Митова завършва Медицина през 2013 г. в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. През 2019 г. придобива специалност по „Хирургия“. От 2015 г. до момента е асистент по Хирургия към Медицинския факултет на СУ и обучава студенти от специалност “Медицина” на български и английски език. През 2019 г. завършва и втората си магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.
Д-р Митова печели I място в конкурса на Български лекарски съюз „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години отново след спечелени конкурси е и стипендиант на БЛС. От 2019 г. е в Лигата на „Лекарите, на които вярваме“.
Д-р Ваня Митова има редица преминали квалификационни курсове по хирургия на гърда, коремна, лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Унгария, Франция, Германия и Полша. Специализирала допълнително образна диагностика и хирургично лечение на рак на гърдата. Професионалните и научните интереси на д-р Митова са в областта на общата хирургия и диагностиката и хирургичното лечение при заболявания на млечната жлеза.
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..
Какво е да преживееш война, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитрина Кюркчиева , журналистка в БНР. Журналист или гражданин, и изкушението да нарушиш правилата "Имаше един момент, в който, когато се осъществяваше тази секретна операция по извеждането на нашата група, и не само на нас, но и на семействата на дипломатическия..
Сдружение "Троян в бъдещето", проведе трето поредно състезание по планинско бягане в Троянския балкан. Това състезание е естествено продължение на станалия емблематичен традиционен крос "По стъпките на Левски", провеждан на 18 февруари през зимата. Трасетата за това първо издание предлагат различни степени на трудност. Всичко това е направено..
Предстои първото национално проучване за психичното здраве на майките в България . Инициативата е подкрепена от водещи организации, психолози и други специалисти. Намерението на създателите на проекта е да се включат поне 1000 жени. Темата остава силно стигматизирана, а данните са изключително нужни за създаване на по-добри политики и услуги в..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. "Големият въпрос в тази размяна на удари в момента между Иран и Израел е кога ще се пречупи режимът в Техеран и дали ще предпочете да продължава..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg