Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дъвката "чуждестранен агент"

Снимка: Pixabay

От месеци насам "Възраждане“ прокламира въвеждането на закон, според който български медии, които са получили финансиране от чужда държава, трябва да се регистрират като чуждестранни агенти. Такива медии според "Възраждане“ са всички, които са получили финансиране от фондация "Америка за България“, за която се твърди, че се финансира от американското правителство. Аргументът на "Възраждане“ е, че такъв закон съществува в Съединените американски щати (САЩ) и трябва да се приложи и спрямо техните агенти у нас. Според Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане“, "Дневник“, "Капитал“, "Клуб Z“, "Медиапул“ не са медии, те са американски радиоточки. Те са едностранчиви. Те са жълти. Те са необективни“. 

Какво е да си "чуждестранен агент“ в САЩ, Русия и България или как Factchek.bg се бори с дезинформацията? В студиото на "Мрежата" коментира доц. д-р Ралица Ковачева, гл. редактор на Factchek.bg. 

В предаването можете да чуете позициите на Венелина Попова, разследващ журналист от платформата "За истината“: 

"Никой никога не може да обявява за агент на чужда държава, ако не е доказал това. Аз съм автор в платформата "За истината“, създадена по проект, финансиран от фондация "Америка за България“. Този, факт, според Костадинов, ме причислява към американската агентура в България. Само че нито един от над 170-те ми публикации за четири години не е написана под чуждо влияние или натиск, с цел да изкарам някой цент или долар. Голяма част от тях са разследвания, свързани с корупционни практики анализи и коментари. И днес стоя зад всяка дума, написана от мен." 

И на Татяна Волтская, руска журналистка, обявена за чуждестранен агент заради работата ѝ в Радио "Свобода" - Санкт Петербург: 

"Десетки хиляди хора, преди всичко журналисти, заминаха, защото в Русия вече е невъзможно да се работи. Аз изобщо не мислех да заминавам и ако не бях обявена за чуждестранен агент, нямаше да си тръгна. За съжаление аз бях включена в този списък и според нас хората от този списък първи ще подлежат на репресии. И в Държавната дума непрестанно се говори за това, и Медведев и други високопоставени чиновници смятат, че трябва да се втвърдят мерките, че трябва да бъде направено по-строго законодателство срещу чуждестранните агенти. И аз си мисля, че колкото повече се влошава положението и вътре в страната, и извън, толкова повече ще бъдат необходими на правителството виновни, върху които да се стовари вината за неуспехите им. Доколкото режимът в Русия става все по- фашистки, то наблюдаваме страшни неща... Режимът мутира във се по-лоша посока и всичко мои близки чувстваме това и го наблюдаваме по новините…"

Американският закон за агентите

Ралица Ковачева: "Има такъв закон и той се нарича "Закон за регистрация на чуждестранните агенти" в САЩ, но като всяко нещо и този Закон има своя конкретен исторически контекст, повод за създаването си и причини да изглежда по начина, по който изглежда. Законът влиза в сила 1938 година и е приет и подписан тогава от президента Рузвелт. Сами се досещате, че той се появява в навечерието на Втората световна война, в условията на много агресивна нацистка и пронацистка пропаганда в Съединените щати и поради това първоначалният замисъл на закона е да има инструмент американското правителство да ограничава влиянието на тази пропаганда в държавата. Но тъй като всяко нещо има своя логичен контекст, той в годините на няколко пъти се променя, така че изменя своя фокус според времето. След това се фокусира върху комунистическата пропаганда, след това изобщо изостава пропагандата като основна своя цел и много силно се съсредоточава върху лобизма, защото с развитието на икономиката много чуждестранни компании и чуждестранни организации се опитват да прокарат интересите си в Американския конгрес. 

През 90-те години на миналия век, когато живеехме в условията на "края на историята“ по Фукуяма и пропагандата, даже и като дума, е махната от Закона. И за първи път от много време той е използван с политически съображения, казват неговите критици, по времето на Тръмп срещу руски и китайски държавно контролирани медии, т.е. тогава те са принудени да се регистрират като чуждестранни агенти по този Закон. В резултат на всичкото това този Закон има своите множество критици в Съединените щати и в момента, от април тази година, тече процедура по обсъждането му и за идеи за промяна, така че той да бъде по-добре фокусиран, така че да не се дублира с изискванията на Закона за лобизма, какъвто в Америка има, да се предотврати потенциална злоупотреба с медиите, защото за разлика от това, което ни се разказва тук, в американския закон медиите са записани като изключение от Закона, т.е. той не е насочен към медии и неправителствени организации, за разлика от намеренията, които се заявяват тук, независимо че има изключения за медиите, има начин да се тълкува приложението на Закона, така че то да бъде срещу държавни медии конкретно – може да се види кои са регистрирани – китайската държавна телевизия, руската държавна медийна група "Русия днес“, корейската държавна телевизия, японската държавна телевизия и това е горе-долу обхватът на медиите, които са регистрирани по този закон. Освен това Комисията, която се занимава с прилагането на този Закон, може да каже, че според нея някой трябва да се регистрира, но може пред съда организацията, която е посочена, да оспори това, защото Комисията трябва да докаже, че въпросната организация – било то медия или някаква друга – има чуждестранен собственик или ръководител, който я финансира, който я управлява и който контролира нейната работа. Да докаже! И да кажем такъв спор върви за "Ал Джазира", която казва, че не е държавна телевизия, а е независима медия /…/

В българския случай всички изброени и набедени медии, независимо какъв вид чуждестранно финансиране са получавали от фондации по някакви грантове и т.н., по никакъв начин не означава, че те са ръководени, притежавани, управлявани или контролирани от чужда държава! Изобщо не сме в такава хипотеза.“ /…/ Обърнете внимание, че успоредно с тази линия, за която говорим досега, упорито в обществото се насажда една друга – за "платените журналисти“, "платените анализатори“, "платените учени“ и т.н. – и се внушава, че това е лошо. Т.е. ако аз наема човек да ми налепи плочките в банята – трябва да му платя и това е напълно нормално, но ако някой иска да използва моя или вашия, или на Венелина труд, опит, знание и капацитет и ми плати за това, ме прави платена и зависима."

Целият разговор може да чуете в звуковия файл.

Снимка – Pixabay
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анна Мурашенко: Най-грубият въпрос към ветеран е "Колко човека си убил"

Как да разговарят журналистите с ветерани, завърнали се от плен в Русия, и кои са най-честите грешки, които могат да бъдат допуснати, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Анна Мурашенко , основател на благотворителния фонд "YOUkraine" "Когато се срещаме с герой от фронта, на първо място, трябва да видим в него човека, личността...

публикувано на 13.09.24 в 16:00
Адв. Христиан Митев и Анелия Торошанова

"Съвети на адвоката" с адв. Христиан Митев

В рубриката "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в ефира на "Законът и Темида". Слушателка, която сама отглежда детето си след развод, но не получава присъдената ѝ издръжка от бащата, пита по какъв законов ред може да се справи с този проблем.   По думите на адв. Митев това е често срещан проблем в..

публикувано на 13.09.24 в 13:26
Божидар Александров и Бюлент Мюмюнов

Бюлент Мюмюнов: Светът на спорта днес през очите на един спортен журналист

Равносметката на постиженията и емоциите от Олимпийските и параолимпийските игри в Париж в "Нашият ден" прави спортният журналист  Бюлент Мюмюнов , отразявал събитията от френската столица. Мюмюнов споделя насладата от спортното зрелище и срещата с редица златни атлети, чиито емоции успява да съпреживее на живо.  По думите на журналиста светът..

публикувано на 13.09.24 в 10:39

Проектът Inspire в търсене на решения за превенция на насилието над деца

По данни на УНИЦЕФ почти всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие. Най-разпространено е емоционалното, следвано от физическото и сексуалното насилие. Пренебрегването също е насилствена форма.   Защо и как може да се подобри националната подкрепа за превенция, интервенция на насилието над деца..

публикувано на 13.09.24 в 10:02
Милен Митев и акад. Юлиан Ревалски

БНР и БАН подписаха меморандум за сътрудничество

Българското национално радио и Българската академия на науките подписаха меморандум за сътрудничество в осъществяването на съвместни инициативи и популяризирането на научната дейност у нас. На церемонията присъстваха генералният директор на БНР Милен Митев , председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски , директорът на програма "Христо Ботев"..

публикувано на 12.09.24 в 13:16