Ралица Вацева е студент по стенопис в Националната художествена академия. В момента продължава обучението си с магистратура в същата дисциплина с ръководител асистент Любомил Драганов. Нейните интереси са свързани с приложението на стенописта в архитектурата като цяло, както и работата с техниките мозайка и витраж, а интересът Ѝ към работата със стъкло е отдавнашен и съвсем неслучаен.
Повече за експериментите и търсенията си в изкуството споделя пред тя в ефира на „Нашият ден“:
„За витража всичко започна от майка ми Радка Вацева, която се занимава с декорация върху стъкло. От малка ми е било интересно да я гледам как работи с играта на светлините, които създават бойчките върху стъклото“.
Вследствие на този все още детски интерес, Ралица постъпва в Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“, специалност силикатен дизайн, където, благодарение на преподавателя Ѝ д-р Елизар Милев любовта Ѝ към стъклото става още по-голяма.
След гимназията избира да задълбочи познанията си с академично обучение в специалността стенопис.
„Исках да видя какви са възможностите на стъклото в архитектурата, тъй като то дава много големи възможности за работа – веднъж като обемна форма, но и отделно в плоскост, като витраж. Можеш да работиш с невероятни съчетания на цветове, структури, различни техники на обработка като фюзинг. Може да се правят и студени обработки като гравирано стъкло, матиране“.
Обучението в Националната художествена академия дава на Ралица широк поглед към стенописта като дисциплина.
„Стенописта не е просто да направиш нещо голямо и да го поставиш върху стена. Внасяйки даден проект или дадено решение, ти вече вкарваш определена намеса в архитектурата, ти можеш да „отвориш“ едно пространство и то да стане безкрайно, или да го смалиш. Тези неща се съобразяват и проявяват в цветовото решение на даден проект, без значение от техниката“.
Ралица споделя още, че за нея е важно да има познания за това какво са правили старите майстори, защото именно това е нещото, което се е доказало във вековете.
„Ние, стъпвайки върху това, което те са направили, имаме възможността да продължим напред. Но със наши възгледи“, допълва тя.
Преди две години, заедно с дългогодишния Ѝ приятел и също възпитаник на НХА, но в специалност скулптура Филип Филипов, успяват да наемат малко помещение, превръщат в първото си учебно и творческо ателие.
„Покрай Covid пандемията нямахе възможност да работим в Художествената академия и респективно да използваме нейните ателиета. Предполагам, че не само за нас, но и за много наши колеги, се появи острата нужда от пространство, тъй като не всичко можеш да свършиш като задание в хола, или в кухнята . Така че това малко пространство, което ние всъщност взехме като спасение от цялата тази ситуация, се превърна и в път. Работили сме туки живопис, и рисунка, и скулптура, включително и витражи, въпреки че не сме още на сто процента оборудвани“, разказва за импровизираното им ателие Ралица.
Често пъти различни хора се спират да наблюдават работата им през прозорците на ателието и да се радват на труда им, а двамата с Филип планират да покажат част от творбите си и в дебютна съвместна изложба.
Повече подробности от интервюто с Ралица Вацева можете да чуете в звуковия файл.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg