Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ралица Вацева: Стенописта е повече от рисунка върху стена

Според младата художничка академичното образование дава възможност да изградиш своя авторски поглед, стъпвайки върху наследството на вековете

Ралица Вацева е студент по стенопис в Националната художествена академия. В момента продължава обучението си с магистратура в същата дисциплина с ръководител асистент Любомил Драганов. Нейните интереси са свързани с приложението на стенописта в архитектурата като цяло, както и работата с техниките мозайка и витраж, а интересът Ѝ към работата със стъкло е отдавнашен и съвсем неслучаен.

Повече за експериментите и търсенията си в изкуството споделя пред тя в ефира на „Нашият ден“:

„За витража всичко започна от майка ми Радка Вацева, която се занимава с декорация върху стъкло. От малка ми е било интересно да я гледам как работи с играта на светлините, които създават бойчките върху стъклото“.

Вследствие на този все още детски интерес, Ралица постъпва в Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“, специалност силикатен дизайн, където, благодарение на преподавателя Ѝ д-р Елизар Милев любовта Ѝ към стъклото става още по-голяма.


След гимназията избира да задълбочи познанията си с академично обучение в специалността стенопис.

 „Исках да видя какви са възможностите на стъклото в архитектурата, тъй като то дава много големи възможности за работа – веднъж като обемна форма, но и отделно в плоскост, като витраж. Можеш да работиш с невероятни съчетания на цветове, структури, различни техники на обработка като фюзинг. Може да се правят и студени обработки като гравирано стъкло, матиране“.


Обучението в Националната художествена академия дава на Ралица широк поглед към стенописта като дисциплина.

„Стенописта не е просто да направиш нещо голямо и да го поставиш върху стена. Внасяйки даден проект или дадено решение, ти вече вкарваш определена намеса в архитектурата, ти можеш да „отвориш“ едно пространство и то да стане безкрайно, или да го смалиш. Тези неща се съобразяват и проявяват в цветовото решение на даден проект, без значение от техниката“.

Ралица споделя още, че за нея е важно да има познания за това какво са правили старите майстори, защото именно това е нещото, което се е доказало във вековете.

„Ние, стъпвайки върху това, което те са направили, имаме възможността да продължим напред. Но със наши възгледи“, допълва тя.

Преди две години, заедно с дългогодишния Ѝ приятел и също възпитаник на НХА, но в специалност скулптура Филип Филипов, успяват да наемат малко помещение, превръщат в първото си учебно и творческо ателие.


„Покрай Covid пандемията нямахе възможност да работим в Художествената академия и респективно да използваме нейните ателиета. Предполагам, че не само за нас, но и за много наши колеги, се появи острата нужда от пространство, тъй като не всичко можеш да свършиш като задание в хола, или в кухнята . Така че това малко пространство, което ние всъщност взехме като спасение от цялата тази ситуация, се превърна и в път. Работили сме туки живопис, и рисунка, и скулптура, включително и витражи, въпреки че не сме още на сто процента оборудвани“, разказва за импровизираното им ателие Ралица.

Често пъти различни хора се спират да наблюдават работата им през прозорците на ателието и да се радват на труда им, а двамата с Филип планират да покажат част от творбите си и в дебютна съвместна изложба.

Повече подробности от интервюто с Ралица Вацева можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Личен архив
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10

Минивселени в орех

Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството.  Минивселената в..

публикувано на 18.08.25 в 08:12
Галина Узунова (вляво) и Невена Праматарова

Изкуство и екология: творчество с мисия

Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..

публикувано на 17.08.25 в 09:05

Дантелата като занаят

За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..

публикувано на 16.08.25 в 17:10

"Тракийски мистерии" оживяват в интерактивни спектакли на Академия "Орфика"

Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..

публикувано на 16.08.25 в 12:15