Ралица Вацева: Стенописта е повече от рисунка върху стена

Ралица Вацева е студент по стенопис в Националната художествена академия. В момента продължава обучението си с магистратура в същата дисциплина с ръководител асистент Любомил Драганов. Нейните интереси са свързани с приложението на стенописта в архитектурата като цяло, както и работата с техниките мозайка и витраж, а интересът Ѝ към работата със стъкло е отдавнашен и съвсем неслучаен.

• Каменоделецът Филип Филипов: Страстта ми към камъка е от дете

Повече за експериментите и търсенията си в изкуството споделя пред тя в ефира на „Нашият ден“:

„За витража всичко започна от майка ми Радка Вацева, която се занимава с декорация върху стъкло. От малка ми е било интересно да я гледам как работи с играта на светлините, които създават бойчките върху стъклото“.

Вследствие на този все още детски интерес, Ралица постъпва в Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“, специалност силикатен дизайн, където, благодарение на преподавателя Ѝ д-р Елизар Милев любовта Ѝ към стъклото става още по-голяма.

След гимназията избира да задълбочи познанията си с академично обучение в специалността стенопис.

 „Исках да видя какви са възможностите на стъклото в архитектурата, тъй като то дава много големи възможности за работа – веднъж като обемна форма, но и отделно в плоскост, като витраж. Можеш да работиш с невероятни съчетания на цветове, структури, различни техники на обработка като фюзинг. Може да се правят и студени обработки като гравирано стъкло, матиране“.

Обучението в Националната художествена академия дава на Ралица широк поглед към стенописта като дисциплина.

„Стенописта не е просто да направиш нещо голямо и да го поставиш върху стена. Внасяйки даден проект или дадено решение, ти вече вкарваш определена намеса в архитектурата, ти можеш да „отвориш“ едно пространство и то да стане безкрайно, или да го смалиш. Тези неща се съобразяват и проявяват в цветовото решение на даден проект, без значение от техниката“.

Ралица споделя още, че за нея е важно да има познания за това какво са правили старите майстори, защото именно това е нещото, което се е доказало във вековете.

„Ние, стъпвайки върху това, което те са направили, имаме възможността да продължим напред. Но със наши възгледи“, допълва тя.

Преди две години, заедно с дългогодишния Ѝ приятел и също възпитаник на НХА, но в специалност скулптура Филип Филипов, успяват да наемат малко помещение, превръщат в първото си учебно и творческо ателие.

„Покрай Covid пандемията нямахе възможност да работим в Художествената академия и респективно да използваме нейните ателиета. Предполагам, че не само за нас, но и за много наши колеги, се появи острата нужда от пространство, тъй като не всичко можеш да свършиш като задание в хола, или в кухнята . Така че това малко пространство, което ние всъщност взехме като спасение от цялата тази ситуация, се превърна и в път. Работили сме туки живопис, и рисунка, и скулптура, включително и витражи, въпреки че не сме още на сто процента оборудвани“, разказва за импровизираното им ателие Ралица.

Често пъти различни хора се спират да наблюдават работата им през прозорците на ателието и да се радват на труда им, а двамата с Филип планират да покажат част от творбите си и в дебютна съвместна изложба.

Повече подробности от интервюто с Ралица Вацева можете да чуете в звуковия файл.

• Професионалната гимназия по каменообработване – кои са новите специалности?