Пациентът трябва своевременно да предостави достъп на медицинските специалисти до цялата здравна информация, която касае състоянието му. Това се регламентира с проект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от д-р Александър Симидчиев и депутати от "Демократична България".
Задължение на пациента е да даде точни и изчерпателни данни за състоянието си, проведени диагностични и лечебни дейности, приемани лекарства и рискови фактори, свързани със заболяването му, гласят новите текстове. Акцент е поставен и върху профилактиката, където редовните прегледи, изследвания и ваксинации от имунизационния календар са отговорност на пациента или на лицето, което е поело грижите за него. Пациентът е длъжен да не прилага вербална или физическа агресия към медицински лица, да спазва изолация при заразна болест и принципите на диспансеризация при хронична болест, гласят текстове в проекта.
"Вече има национално здравно-информационна системата. Собствеността на информацията на всеки един пациент е негова и той дава правото и възможността някой друг да има достъп до неговата информация. От тази гледна точка трябва да сме сигурни, че когато има събрана такава информация за даден пациент и той отиде при лекар, който иска да го консултира, този лекар ще има възможността да има достъп до информация за пациента“, коментира в "Нашият ден" д-р Александър Симидчиев, депутат от гражданската квота на ДБ.
Стратегически здравен съвет
С друга група промени се предвижда създаването на Стратегически здравен съвет. Според вносителите това ще бъде независим консултативен орган, който ще определя здравната политика и управлението на сектора. Предвижда се Съветът да разработва стратегическите приоритети в здравеопазването, да следи за изпълнението им и да извършва независимо наблюдение.
"Това е съвещателен експертен орган към законодателя, той не се меси в изпълнителната власт. Но има два допълнителни компонента, които адресират проблеми, които не са решени до сегашния момент. Първият е, че се създава орган, чиято основна цел е търсенето и намирането на консенсус сред експертите, които се занимават със здравеопазване. И на второ място, той служи, за да стабилизира системата между чести смени на парламентите, тъй като неговият мандат е шестгодишен. В резултат на което той служи като мост между отделните парламенти за продължаване на стратегическите насоки, които са свързани с това здравеопазването да има устойчиви политики", допълва д-р Симидчиев.
Ако по време на мандата партия или коалиция вече не е парламентарно представена, нейният представител не напуска Съвета. При включване на нова партия или коалиция в НС, тя излъчва свой представител, гласят текстовете. Новите членове на Съвета се избират от формациите не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата им. Председателят и членовете на Съвета продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на мандата до излъчването на нови членове.
"Сигурен съм, че в новия състав на парламентарната комисия по здравеопазване ще мога да разясня на колегите и ще отстоявам позицията, че ние има нужда от устойчивост в здравните политики, от надпартийност и профилактична насоченост“, посочва д-р Симидчиев.
В момента в България се реализират телемедицински услуги. Но те са изцяло извън закона, защото тя никъде не се споменава в законовата рамка. Тези услуги се регулират подобно на "интернет магазин“, а те не са. При тях трябва са има поддържане на качество, което е характерно за здравеопазването и безопасността на пациентите. Третото предложение в законопроекта е да има телемедицина, като понятие в правния мир, допълва д-р Симидчиев.
Целия разговор с д-р Александър Симидчиев можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg