В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост.
Според д-р Мирчева е ключово да се подчертае доколко етиката на грижата може и трябва да остане в рамките на академичните изследвания, особено когато става дума за грижа за хора с увреждания. Въпросът е дали е възможно и какви са границите на социалната грижа, когато тя напусне академичното поле и стане част от обществения и политическия дискурс.
Етиката на грижата, по думите ѝ, представлява важно направление във феминистката етика с множество разклонения и приложения. В контекста на хората с увреждания това направление се преплита с изследванията на живота с увреждания, създавайки едно интердисциплинарно поле. "Тази интердисциплинарност понякога звучи като клише, но в други случаи застрашава дисциплинарната идентичност. Въпреки това е възможност за развитие", подчертава тя.
Д-р Мирчева обръща специално внимание на понятието "уязвимост" като ключов аспект в етиката на грижата. Какво представлява уязвимостта, кой е уязвим и какви са етическите задължения към уязвимите групи и индивиди – това са въпроси, които изискват не само теоретично, но и практическо разглеждане.
В предаването д-р Мирчева цитира конкретен случай, който илюстрира сложността на етическите и социални аспекти на грижата. Родители на хора с когнитивни затруднения получават подкрепа чрез европейско финансиране и общински средства за изграждане на комплексен център за резидентна грижа. Въпреки това инициативата среща силен обществен отпор – над 1000 души от варненския квартал "Възраждане" организират протестна подписка, подкрепена от политическата партия "Възраждане".
Според д-р Мирчева подобни прояви могат да се тълкуват като форма на фашизъм, но също така поставят въпроса за причините за стигмата. "Често тези страхове са резултат от неосведоменост и липса на просвета. Това създава благоприятна почва за политическа употреба на обществените страхове", отбелязва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
