Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Генов: Изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално

Снимка: Ангелина Грозева

Книгата "Виртуалният човек. Опит върху Фантоматиката" на автора Николай Генов задава важни въпроси за най-острите съвременни дебати на (транс)хуманизма за усилването – или може би изчезването – на човека. "Как се вписва човешкото в недрата на машината и по какъв начин техническите параметри картографират литературните сюжети? Според труда и наблюденията на Николай отговор на тези въпроси може да бъде потърсен в традицията на една концепция, която изкуството и науката продължават да възприемат телеологично – като обещание и заплаха на самото бъдеще. Да се мисли фантоматичното като тяло и тялото като фантоматичност – това е залогът на книгата на Николай Генов, която се обръща към поразителния философски апарат на полския фантаст Станислав Лем, за да очертае мястото на човека във виртуалната реалност.

"По тази тема е писано много в научната фантастика. Изчерпах прочита си върху виртуалното тяло, при Ърнест Клайн и Локяненко и реших да се занимая със самия жанр, да обособя един поджанр на научната фантастика и да изработя матрица, чрез която да категоризираме всички възможни произведения, да имаме инструменти, с които да четем такава литература, която ни говори за виртуални светове за аватари и компютърни игри и това да почива върху едно естествено развитие на жанра научна фантастика. Самото понятие виртуалност е много старо и за съжаление значи твърда много неща. Но Станислав Лем ми даде тази рамка, през която си позволих да разграфя една карта на виртуалното, чрез понятието, което той изковава – фантоматичност. Фантоматниката е онова проявление на виртуалността, което се отнася до компютърната симулация, до симулацията на свят от машина." разказва авторът.

Фантомологията всъщност е наука, която се занимава със създаването на изкуствени среди, подобни на нашата до степен на неразпознаваемост. Николай се позовава на теорията на Станислав Лем, но разглежда практиките и на други имена, сред които Диодато, Бил Се Делюз, Мерло Понти. Николай споменава и разглежда Клапауций като радикален мислител, който обърква естествения ход на природата в творчеството на Лем. В края на книгата авторът установява, че изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Скулптура на акад. Крум Дамянов

Проф. Валентин Господинов: Надявам се публичните места в България да станат съвременни

До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..

обновено на 08.11.24 в 17:09

Вселената Милан Кундера

В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера.  Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..

публикувано на 08.11.24 в 16:33

Отзвук от протеста пред Народния театър

На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..

публикувано на 08.11.24 в 15:00
Весела Делчева

Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – Весела Делчева

Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..

публикувано на 08.11.24 в 13:23

Проф. Георги Янков отбелязва 60-годишен юбилей с "Нео Ренесанс"

Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..

публикувано на 08.11.24 в 13:10