Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Николай Генов: Изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално

Снимка: Ангелина Грозева

Книгата "Виртуалният човек. Опит върху Фантоматиката" на автора Николай Генов задава важни въпроси за най-острите съвременни дебати на (транс)хуманизма за усилването – или може би изчезването – на човека. "Как се вписва човешкото в недрата на машината и по какъв начин техническите параметри картографират литературните сюжети? Според труда и наблюденията на Николай отговор на тези въпроси може да бъде потърсен в традицията на една концепция, която изкуството и науката продължават да възприемат телеологично – като обещание и заплаха на самото бъдеще. Да се мисли фантоматичното като тяло и тялото като фантоматичност – това е залогът на книгата на Николай Генов, която се обръща към поразителния философски апарат на полския фантаст Станислав Лем, за да очертае мястото на човека във виртуалната реалност.

"По тази тема е писано много в научната фантастика. Изчерпах прочита си върху виртуалното тяло, при Ърнест Клайн и Локяненко и реших да се занимая със самия жанр, да обособя един поджанр на научната фантастика и да изработя матрица, чрез която да категоризираме всички възможни произведения, да имаме инструменти, с които да четем такава литература, която ни говори за виртуални светове за аватари и компютърни игри и това да почива върху едно естествено развитие на жанра научна фантастика. Самото понятие виртуалност е много старо и за съжаление значи твърда много неща. Но Станислав Лем ми даде тази рамка, през която си позволих да разграфя една карта на виртуалното, чрез понятието, което той изковава – фантоматичност. Фантоматниката е онова проявление на виртуалността, което се отнася до компютърната симулация, до симулацията на свят от машина." разказва авторът.

Фантомологията всъщност е наука, която се занимава със създаването на изкуствени среди, подобни на нашата до степен на неразпознаваемост. Николай се позовава на теорията на Станислав Лем, но разглежда практиките и на други имена, сред които Диодато, Бил Се Делюз, Мерло Понти. Николай споменава и разглежда Клапауций като радикален мислител, който обърква естествения ход на природата в творчеството на Лем. В края на книгата авторът установява, че изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Димовски: "Тезеят в своя лабиринт" е роман за спасението и смисъла

На официална церемония в Софийската градска художествена галерия бе връчена наградата "Роман на годината". Конкурсът е организиран от НДФ "13 века България“. Книгата  на Красимир Димовски "Тезеят в своя лабиринт“ бе отличена с наградата "Роман на годината“ от жури с председател акад. Владимир Зарев в състав: проф. дфн Валери Стефанов,..

публикувано на 21.05.25 в 19:12
Теодора Станкова

“Софийските метафори” събра в международна поетична антология 62-ма поети от 20 страни

Антологията, която събра на премиера в Столична библиотека не само някои от авторите, но и ценителите на поезията, е съставяна в продължение на шест поредни издания на ежегодния Международен поетичен фестивал "Софийските метафори" – форум, чиито участници пишат, превеждат и четат пред публика стихотворения, посветени на емблематични за столицата на..

публикувано на 21.05.25 в 16:36
Анжела Димчева и Боян Ангелов

Съюзът на българските писатели с антология билингва и предстояща премиера

Антология билингва на съвременната българска поезия (на  сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян Ангелов – председател на СБП, и Анжела Димчева – международен и прессекретар на съюза. Двуезичното издание е дело на  издателство "Филип Вишнич" – Белград, българските автори са преведени на сръбски от..

публикувано на 21.05.25 в 15:36

Художничката Гергана Попова разкрива "Мощта на линиите" в Добрич

Изложбата "Мощта на линиите" на художничката Гергана Попова може да бъде видяна в Регионалната библиотека в гр. Добрич от 20 май. Живописните платна ще бъдат показани за първи път пред българска публика, в съпровод с авторската музика на австрийското дуо "Цвилихт". Гергана Попова е родена в България, но от 1996 г. живее във Виена. Започва да рисува..

публикувано на 21.05.25 в 15:00
Доц. Мирослав Цветанов

Куклите и сцените

Кукленият театър – това магнетично и много старо изкуство, което ти позволява да управляваш пространството и да рисуваш картини в него, да вдъхваш живот на неживата материя и да създаваш нови светове, всъщност много наподобява истинския живот и взаимоотношенията, които изграждаме в него. В това ни убеждава една много интересна книга –..

публикувано на 21.05.25 в 13:57