На 31 октомври се отбелязва Международният ден на Черно море. На този ден през 1996 година е подписан Стратегическият план за Черно море. През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
16 милиона души от 6 държави днес празнуват – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.
"Отбелязваме този ден по традиция с отворени врати на Института по океанология, където всички желаещи деца, ученици и родители биха могли да посетят института и да се запознаят с неговата дейност. Особено голям интерес представлява нашата миниподводница. Тя е много интересна за децата. Тя е единствената в България, която може да извършва подводни изследвания до 200 метра дълбочина."
Това каза в интервю за БНР доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология в БАН.
“В Черно море се срещат около 1900 вида, от които 160 са риби, три вида са делфините, голямо е и количеството на тези, които са застрашени от изчезване, много от тях са вписани в Червената книга. Една трета от видовете са застрашени от изчезване. Има изследвания, които прогнозират, че до 2100 година може би половината от видовете в Черно море ще изчезнат, което би било катастрофално за екосистемата.
Стратегическият план за възстановяване на Черно море е една инициатива, която е резултат от осъзнаването, че Черноморската екосистема е достигнала до един критичен праг в своето замърсяване и са взети тези мерки за наблюдение и опазване на екологичното състояние, след което се забелязва един етап на сравнително възстановяване на Черноморската екосистема. Всички трябва да разбираме, че тя не може да се върне в онова положение, което е било през 60-те и 70-те години. Тя преминава в едно ново състояние на равновесие, което се отличава с по-ниско биоразнообразие и може би става по-лабилна по отношение на бъдещо замърсяване, което през последните десетина години се забелязва. Въпреки това аз и колегите ми, които извършваме редовния мониторинг по няколко директиви на Европейската комисия, можем да кажем, че екологичното състояние е сравнително добро“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
“Споменах за мониторинга на средата в Черно море, който цели да покаже какво е състоянието, но също така и да набележи различни мерки за намаляване на натиска върху екосистемата. Това е свързано и с редица решения, които са на политическо ниво, на местните власти и на държавните власти по отношение на намаляване на замърсяването.
Особено актуално напоследък е развитието на синята икономика. Това е икономическата дейност, свързана с използването на различни морски ресурси. Основен проблем в Черно море, освен климатичните изменения, с които всички сме запознати, е свръхексплоатацията на живите ресурси. Например при улова на риба и изчезването на полето от морски треви. И двете имат голям принос към самопречистването на водите в Черно море и съответно на съхраняване на условията за едно по-добро развитие на останалите видове“, посочва още той.
Най-сериозните замърсители….
“Това е т.нар. "еутрофикация" – много голямо количество на елементи, които водят до цъфтеж на водорасли и на микроскопичните видове планктон. Те са свързани най-вече с нитрати и фосфати, които влизат в морето от различни източници като наторяването на земеделските земи. Всички знаем, че Черно море е една преходна зона между едно изключителна огромна водосборна област, която е в Европа от няколко реки и Средиземно море. Почти всички замърсители, които се събират по пътя на тези реки от Европа, достигат до Черно море и по пътя на неговата естествена циркулация се разпространяват в целия басейн“, казва още доц. Вълчев.
Войната в Украйна
“Твърде рано е да се каже дали войната в Украйна има някакво отражение върху живота в Черно море. Трябват по-конкретни изследвания, които се провеждат на този етап, но са твърде ограничени, особено по отношение на рибните популации. Не мисля, че до този момент бихме могли да кажем, че има някакви реални непосредствени последици от военния конфликт“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Художникът Йордан Леков представя днес, от 16:30 ч. , в Малката зала на Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца изложбата "А-ХРОМ-ИКИ"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg