На 31 октомври се отбелязва Международният ден на Черно море. На този ден през 1996 година е подписан Стратегическият план за Черно море. През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
16 милиона души от 6 държави днес празнуват – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.
"Отбелязваме този ден по традиция с отворени врати на Института по океанология, където всички желаещи деца, ученици и родители биха могли да посетят института и да се запознаят с неговата дейност. Особено голям интерес представлява нашата миниподводница. Тя е много интересна за децата. Тя е единствената в България, която може да извършва подводни изследвания до 200 метра дълбочина."
Това каза в интервю за БНР доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология в БАН.
“В Черно море се срещат около 1900 вида, от които 160 са риби, три вида са делфините, голямо е и количеството на тези, които са застрашени от изчезване, много от тях са вписани в Червената книга. Една трета от видовете са застрашени от изчезване. Има изследвания, които прогнозират, че до 2100 година може би половината от видовете в Черно море ще изчезнат, което би било катастрофално за екосистемата.
Стратегическият план за възстановяване на Черно море е една инициатива, която е резултат от осъзнаването, че Черноморската екосистема е достигнала до един критичен праг в своето замърсяване и са взети тези мерки за наблюдение и опазване на екологичното състояние, след което се забелязва един етап на сравнително възстановяване на Черноморската екосистема. Всички трябва да разбираме, че тя не може да се върне в онова положение, което е било през 60-те и 70-те години. Тя преминава в едно ново състояние на равновесие, което се отличава с по-ниско биоразнообразие и може би става по-лабилна по отношение на бъдещо замърсяване, което през последните десетина години се забелязва. Въпреки това аз и колегите ми, които извършваме редовния мониторинг по няколко директиви на Европейската комисия, можем да кажем, че екологичното състояние е сравнително добро“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
“Споменах за мониторинга на средата в Черно море, който цели да покаже какво е състоянието, но също така и да набележи различни мерки за намаляване на натиска върху екосистемата. Това е свързано и с редица решения, които са на политическо ниво, на местните власти и на държавните власти по отношение на намаляване на замърсяването.
Особено актуално напоследък е развитието на синята икономика. Това е икономическата дейност, свързана с използването на различни морски ресурси. Основен проблем в Черно море, освен климатичните изменения, с които всички сме запознати, е свръхексплоатацията на живите ресурси. Например при улова на риба и изчезването на полето от морски треви. И двете имат голям принос към самопречистването на водите в Черно море и съответно на съхраняване на условията за едно по-добро развитие на останалите видове“, посочва още той.
Най-сериозните замърсители….
“Това е т.нар. "еутрофикация" – много голямо количество на елементи, които водят до цъфтеж на водорасли и на микроскопичните видове планктон. Те са свързани най-вече с нитрати и фосфати, които влизат в морето от различни източници като наторяването на земеделските земи. Всички знаем, че Черно море е една преходна зона между едно изключителна огромна водосборна област, която е в Европа от няколко реки и Средиземно море. Почти всички замърсители, които се събират по пътя на тези реки от Европа, достигат до Черно море и по пътя на неговата естествена циркулация се разпространяват в целия басейн“, казва още доц. Вълчев.
Войната в Украйна
“Твърде рано е да се каже дали войната в Украйна има някакво отражение върху живота в Черно море. Трябват по-конкретни изследвания, които се провеждат на този етап, но са твърде ограничени, особено по отношение на рибните популации. Не мисля, че до този момент бихме могли да кажем, че има някакви реални непосредствени последици от военния конфликт“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
На 25 февруари София ще бъде домакин на 11-ото издание на международния форум за иновации Innovation Explorer . Тазгодишното мото на събитието – " Екстремен свят" – отразява динамиката и предизвикателствата на съвремието ни, коментира основателката на форума Леона Асланова в ефира на предаването "Време за наука". Форумът ще постави фокус..
Всеки от нас, поне веднъж в живота си, се е питал: "Защо нямам тези способности?" – било то физическа издръжливост, интелектуална острота, изключителен талант или необикновена красота. Въображението ни неизменно ни тласка към размисъл за границите на човешките възможности и начините за тяхното преодоляване. Но докъде може да ни отведе това желание..
В рубриката "Времето на редактора" обръщаме внимание на една дългогодишна традиция, свързана с почитта към Васил Левски в град Карлово. Учениците от Средно училище "Васил Левски" продължават да пазят спомена за Апостола на свободата чрез ежегодни театрални постановки, които се радват на голям интерес от страна на жителите на града. Днес, в..
Колко опасни са вейповете? Ново проучване наскоро даде малко повече яснота за рисковете от употребата на вейпове. Вейповете станаха алтернатива на наргилето. Рекламите им са навсякъде в социалните мрежи. Инфлуенсъри и модели организират игри и ги подаряват. Те имат този "куул фактор". Рекламната кампания на една от марките е "Новото..
В рубриката "Разговорът" диригентът Йордан Камджалов и ръководителят на Първото частно училище и детска градина "Д-р Мария Монтесори" – Мая Василева, споделят своите възгледи за силата на музиката, образованието и духовността в изграждането на достойно общество. Музиката като мост към безсмъртието На 152-рата годишнина от гибелта на..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg