Художничката Йона Тукусер представя изложбата "Глад" в Националната художествена галерия - "Квадрат 500". В интердисциплинарен проект Йона работи в стила на метамодернизма, като интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век като исторически контекст и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921–1923, 1932–1933 и 1946–1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата имат възможност да прочетат, обединени под името документален филм "Антропофаг". Освен това посетителите на експозицията имат възможност и да видят архивните кадри от документалния филм на художничката Йона Тукусер:
"Метамодернизмът, това е поглед на различни гледни точки от един и същи начин. Аз разговарях с очевидци, хора, които се оцелели от глада и търсех истината – корена – откъде започва тази голяма трагедия. Първият ми сблъсък с темата беше в час по история, когато бях в 5-и клас, учителят ни по история ни показа една снимка – на канибали по Поволожието. Тази снимка тогава ме научи, че човечеството е способно на зверства, на нещо античовешко.
Като метамодернист, търся различни противоречиви гледни точки, изграждайки картината, събирам пъзела на истината. Във войната човек умира много бързо, докато гладът е бавно умиране. Първо умира самият човек в човека, изстудява се отвътре. Това е много страшно. Самият документален филм е много ценен, бях принудена да го създам заради неприемането на този факт, че е имало чевекоядство.
Едни от най-разтърсващите факти за този период, до които достига Йона, са реалните случаи на човекоядство, които запечатва в документалните интервюта, но предава и с четката си върху платното, като казва, че зад всяка картина стои реален документ. Тукусер използва техниката на напластяването на боята, най-вече това се забелязва в платното "Момче с мъртъв кон". Самите рамки на картините също са символични, те са с бодлива тел от дърво, обковани с пирони. Йона твори различни стилове – например картината "Пешките на трагедията в Украйна", както и "Гарет Джонс" пресъздава като вестникарска статия. В последната серия картини също използвате интересен стил, картините са в рамка на телефонен екран, имайки предвид и препратката, която се прави към днешния контекст, с този триптих Йона отправя послание към това как четем историята днес – през мобилните си телефони.
Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта", казва Йона Тукусер.
Изложбата може да бъде видяна до 27-и ноември в "Квадрат 500".
Чуйте повече от звуковия файл.
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg