Какво се случва надълбоко в нас, за да се стигне до писъка на душата, която не просто крещи, а нанася удари? Удари, които оставят трайни следи отново в душата. Много по-осезаеми и коварни от онези физическите, явните. Какво се чупи в човека, че да пожелае да пречупи друг? Кога жертвата се превръща в насилник и защо е толкова трудно да се чуем, когато имаме най-голяма нужда от това? Защо изпитваме срам от болката си, за която нито имаме вина, нито сме заслужили да носим товара ѝ?
Тези въпроси провокираха дискусия в ефира на програма "Христо Ботев". В "Какво се случва" режисьорът Венцислав Сариев, продуцентът Алек Алексиев и психологът Марина Попова говориха за изкуството като бунт срещу насилието, за силата на човешката психика, но и за нейната слабост, и за начините, по които можем да се противопоставим на агресията.
Всичко започва, развива се и свършва там – в семейството, чийто модел, принципи и дори нежалния изповядваме. И след това го пренасяме пак там – в обкръжението, от което искаме, а много по-често не искаме да бъдем част. Всичко е там – навътре в нас и в нашите отражения, които колкото и да не си признаваме са именно другите. Тези, от които се пазим, но и тези, на които даваме властта да ни убиват, при това чрез самите нас. Понякога бавно, понякога силно и необратимо.
Когато това се случва в училището ти или на работното ти място, бягаш вкъщи. Когато обаче се случва вкъщи, бягаш в себе си. Всъщност все бягаш и все в себе си се криеш. Притеснителното е, че се случва и да се изгубиш. Кой те намира тогава? Как можеш да преодолееш агресията на другите, но и своята собствена? Възможно ли е да бъдеш човек в човешки свят?
Късометражният филм на Венцислав Сариев "13 август" повдига тези и много други питания в същата посока. Провокира и кампанията, зад която застанаха фондация "Не мигайте пред българското кино", Министерството на младежта и спорта и UNICEF. Тя се изразява в срещи с десетки ученици в различни краища на страната, разговори и много споделяне. Вечна кампания, която тепърва ще се развива.
"13 август" разказва действителна история, която ясно показва до какво води безсилието и колко трудно може да бъде порастването, когато в него се настани насилието. Обрисува бащите на онова време и липсата на уют в семейната среда. Разкрива грозната страна на гнева – криворазбраната емоция, от която всъщност често имаме нужда. Филмът спечели специалната награда на 45-ия Drama International Short Film Festival – фестивалът за късо кино в Гърция.
В България обаче, където се развива и действието на филма, всяко второ дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Всяко трето – посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. Статистиката в случая има само една цел – да ни припомни, че жертвите на насилие невинаги успяват да споделят какво изживяват и това може да доведе до необратими последствия. Помощта трябва да е навременна. Разговорите също.
Затова в "Какво се случва" се говореше за начините, по които можем да споделяме за травмите си и насилието, което преживяваме или на което сме свидетели. Човек споделя на онези, на които има доверие и в които е сигурен, че ще срещне разбиране, а не критика.
Във време, в което трябва да действаме в полза на обществото – не нашето, а онова, което представлява човечеството като цяло, е хубаво да обслужваме не интереси, а нужди.
Затова, ако вие или ваш познат е жертва на насилие, потърсете един от следните национални номера за превенция срещу агресията и насилието:
· 112 – спешен телефон
· 116 111 – линия за деца
· 124 123 – линия за онлайн безопасност
Филмът „13 август“ е продукция на NO BLINK и се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Целия разговор в "Какво се случва" чуйте в звуковия файл.
Изложбата "Сапунено цвете" на младия фотограф Рослана Дамянова разказва за сложните човешки взаимоотношения в едно българско семейство и силата на любовта и прошката. Фотографският разказ разкрива едно сложно пътуване към нашите корени, което помага да превъзмогнем страховете си и да се изправим смело пред емоционалните спомени, неизказаните думи и..
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg