Традиционно консервираните храни и напитки не просто разнообразявали трапезата на прародителите ни, но им помагали да преживеят сезоните, в които пресните продукти липсвали. За по-бедните домакинства това е било и начин за изхранване през зимните месеци.
Та от тези незапомнени времена, като дойде Димитровден, българските домакинства започват да стягат буренца и бидони и да си припомнят семейните рецепти за любими лакомства. А тези любими лакомства имат разнообразни имена в различните райони на страната ни. Някои са родни, други – заети, трети – комбинирани. Освен общото и актуално "туршия" например ще срещнем още "армейа", "гулийница", "пресол", "зеленица", "комбос", "кардьо", "лахна", "басма"… Да, "басма" – така се наричала вид туршия от зеле или грозде, която се покривала с памучен плат, капакът на бурето се замазвал с тесто, та оттам и широко познатият израз "цепя басма на някого" отначало означавал да окажеш особена почит на някого, като специално за него отвориш за първи път буренцето с туршия.
Освен чрез ферментация и осоляване основен начин за съхраняване на зеленчуци, плодове, подправки и билки било сушенето. И ето нова поредица от наименования – "огърлица", "жуна", "жупа", "сушено", "хаинин", "шумарак" и т.н. Ако преминем към сладостите от варени, сушени, низани и пресовани плодове и плодови сокове, списъкът става огромен. Някои още помнят вкуса на бабиния рачел, пестил, ошаф, булама, петмез, маджун, балсуджук и прочие. Засега не споменаваме млечните, тестените и месните изделия. Тях оставяме за следващ разговор с д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, гостенка на предаването.
"Ръководство за справяне със стреса или защо зебрите нямат язва" е една от знаковите книги на Робърт Саполски, невролог и приматолог, професор по биология, неврология и неврохирургия в Станфордския университет. Доц. Росен Люцканов представя книгата и основните идеи в работата на самия Саполски във "Време за наука". "Книгата е..
Европейският съюз и политиката на Европейската комисия, свързана с безопасния за децата интернет, отдавна е намерила израз в различни директиви. Европейската стратегия за по-добър интернет за децата по същество е всеобхватен подход за гарантиране на защитата, уважението и овластяването на децата и младите хора онлайн. Със Закона за цифровите услуги бяха..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в Александровска болница доц. Жана Казанджиева. Диалогът в поредното издание "За здравето" протече на няколко нива с различни сюжети. Първо отделихме внимание на външните фактори, които влияят на..
Той е млад и потомствен земеделски производител от Исперих. Целенасочен, устремен и уверен в себе си е. По време на срещата ни най-често повтаряната от него дума е "трудолюбие". И няма как да е иначе, защото, както сам казва, "от малък тичам след трактора". (В трактора беше и когато му звъннах, за да му кажа кога ще излъчим рубриката, чийто главен..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е активен член на Explorers Club Bulgaria - първата по рода си неправителствена организация у нас, посветена на напредъка в научните изследвания и..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg