Форсирането на Голямата река с доверие и преодоляването на предразсъдъците

Юлия Баховски живее между София и Букурещ. Преминаването на Дунава за нея не е просто пресичане на една държавна граница, а дълъг път на познание, приемане и обикване. Тя познава достатъчно добре и румънците и българите. С усета си на журналист усеща фините разлики в обществените нагласи, в културните предпочитания, в традициите и общуването. Чувства дълг и към двете страни, затова възприема с отговорност ролята си на медиатор. Опитва се да води, загубените в превода на сложните си взаимоотношения два съседни народи, които ако се отърсят от заблудите на миналото, от стереотипите и клишетата ще разберат, че заедно биха могли много повече, че имат общи цели и могат да съградят общо бъдеще в една по-добра бъднина на Балканите.

Когато говори за мястото на жените в обществото Юлия Баховски не изпада в излишен патос, не иска свръх цели, а внимание към присъщите на жените роли. Не е ли една жена активен общественик тогава когато влага цялото си усърдие във възпитанието на децата. Когато отговорно ги въвежда в сложните обществени взаимоотношения, давайки им знания и увереност сами да анализират, избират и най-вече да защитават своите избори. Да възпиташ един истински добър човек, истински гражданин, отговорен за себе си и другите човек това е активна гражданска позиция.