Стандарти за българските училища в чужбина

За последните няколко десетилетия много българи намериха препитание и реализация в чужбина, децата им ги последваха, а немалко са родените зад граница, някои от които родители на второ поколение емигранти. За радост в последните години държавата ни пое ангажимент към българските неделни училища, в които малките ни сънародници могат да изучават български език, литература, история, география и култура. Все пак основен двигател за откриването и поддържането им са родителите от българските общности по света и волята им връзката с родината да не прекъсва. Ако тук в България обикновено разказваме с възторг и умиление за благородната мисия на тези огнища на българския дух, това не значи, че всичко в тях върви гладко и безпроблемно. 

Тъкмо нуждата от решаването на трудности при преподаването на български език беше в основата на Научно-практическата конференция "Българските училища в чужбина – лаборатория за създаване на стандарти по български език като втори/чужд език за деца и младежи“, който се проведе наскоро в Рим и Неапол. Инициативата е на културната асоциация "Паралел 43“ с президент Венета Ненкова, която ръководи българското неделно училище "Асен и Илия Пейкова“ в Рим.

Д-р Мая Падешка е директорка на училището и лекторка по български език и литература в университета "Ориентале“ в Неапол. Срещата между преподавателите в неделните училища и учени от всички големи български университети е изключително важна, защото педагогиката на чуждоезиковото обучение се нуждае от научна основа, за да се изработят стандарти, политики, програми и учебни помагала, смята тя. Особеното в случая с училищата в чужбина е, че възпитаниците им са свързани с България по своя произход, поне единият от родителите им е българин, но познанията по български език стават все по-слаби, за някои деца той е почти напълно непознат и в този смисъл те го изучават като „чужд“ или втори език.

Гергана Христова е основателка и директорка на българското неделно училище "Пейо Яворов“ в Милано. Тя акцентира върху взаимодействието с родителите на учениците и възможността училището да бъде център на общността и да предлага на родителите приятни и обогатяващи занимания като български народни танци и читателски клуб. Все пак най-силната мотивация за семействата да инвестират време и енергия, за да водят децата си в българското неделно училище, е повишаването на статута на българския език, смята тя.

Преподавателите в българските неделни училища са възпитаници на нашите университети. Дали обаче подготовката, която получават в момента студентите, е подходяща за работа в специфичните условия на чуждоезикова среда и все по-изтъняваща връзка с България на следващите поколения деца, родени в чужбина. Опитът, натрупан от преподавателите в българските неделни училища, е особено ценен за осмисляне и съобразяване на университетските програми за подготовка на учители за чужбина, които се нуждаят от специализирана квалификация или допълващи знания, мисли проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.