Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Културният сектор и структурното финансиране – накъде след едногодишните грантове

На 23 ноември Национален фонд "Култура" обяви избраните за финансиране с "Едногодишен грант" институции. Според фонда "програмата цели да подпомогне бенефициентите в постигането на по-висок организационен капацитет, повишаването на качеството и обхвата на събитията и продуктите, които създават, за да развият устойчивост и независимост в дейността си". Според представители на сектора има място за много подобрения, а някои важни за културния ни живот организации са били пропуснати, въпреки сериозните си заслуги и мащабните си бъдещи проекти.

Темата няма как да остане без отзвук – тя засяга съществуването и функционирането на стотици независими културни организации и прехраната на хиляди артисти, куратори, мениджъри и други професионалисти в сектора, които работят за, чрез или във тези организации. При това по думите на куратора Владия Михайлова Covid пандемията променя силно отношенията между независимото изкуство и държавата. Преди избухването ѝ културният сектор е оставен да се бори без никаква подкрепа, съгласно неолибералното мислене. Кризата обаче показва, че творците и културните оператори се нуждаят от държавна подкрепа, финансирането бързо развива и оживява сектора, а публиката, която очевидно се е нуждаела от по-добър достъп до култура, веднага скача на борда. Резултатът от две години пандемично финансиране, отвъд многократно увеличената продукция, са десетки нови независими организации, повечето от които имат нужда от програмите на НФК, за да имат устойчива дейност. Създадени са работни места, които сега са застрашени, а някои от най-интересните проекти в областта може да не се осъществят.

В "Какво се случва" с мислите и предложенията си гостуват четирима представители на културния сектор: Ралица Герасимова, артистичен директор на пространството за съвременна култура РеБонкърс във Варна;

Ясен Василев, който работи в сферата на съвременния танц и пърформанс като режисьор, драматург и критик и съуправлява “Drama Pact“, колектив от писатели и изпълнители, които споделят ресурси, вместо да се конкурират за тях; Виктория Драганова – основател на пространството за изкуство “Swimming Pool” и Владия Михайлова – куратор на галерия "Бял куб“ в Центъра за съвременно изкуство “Топлоцентрала”. Четиримата имат дългогодишен поглед върху отношенията между държавните институции и независимите културни организации.

Създаването и дейността на варненското пространство за съвременно изкуство РеБонкърс е добър пример за положителните ефекти от структурните грантове за културни организации. За кратко време и с не особено висок бюджет, но с добро познаване на сектора и много ентусиазъм, РеБонкърс успяват да съберат адекватен екип, който да състави разнообразна програма от събития, да привлече артисти от страната и чужбина, да привлече публика и да си създаде име. Тази година те не получават грант. Екипът на пространството ще трябва да измисли нов начин да го развива, а вече планираните събития вероятно ще трябва да се проведат “на мускули” в добрите традиции на българската независима културна сцена.

Повече за историята и бъдещето на РеБонкърс чуйте от звуковия файл.

Снимки – Национален фонд "Култура"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Георги Дюлгеров със специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум"

Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..

публикувано на 03.03.25 в 14:05

Режисьорът Багряна Попова с Лаборатория в София

Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..

публикувано на 03.03.25 в 12:20
Защитата на Орлово гнездо, Алексей Попов

Българският национален празник през звуковите хроники от Архивния фонд на БНР

Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..

публикувано на 03.03.25 в 11:13
Елеонора,  Антоанина, Сиана  и Кристиана

Да отдадеш своя плам, своя смисъл, своя дъх в името на свободата

Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..

публикувано на 03.03.25 в 10:29
НЧ

Българското читалище – духовно средище и пазител на традиции

В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..

публикувано на 03.03.25 в 09:47