Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изгубената виагра на древен Рим

Силфиумът, използван като парфюм, лекарство, подправка и любовна отвара, пада жертва на успеха си

Ферула е вид цъфтящо растение, предложено като кандидат за легендарния силфиум. Расте в района на Адана, Турция.
Снимка: Wikipedia

Парфюм, подправка, афродизиак, предмет на лукса - силфиумът е бил любимата подправка на римляните, които я слагали върху почти всяко ястие. Силфиумът обаче пада жертва на собствения си успех и по времето на Нерон вече е изчезнал напълно, а днешните изследователи смятат, че е една от първите жертви на промяна в климатичните условия.

Колко са го ценили римляните можем да си дадем сметка от факта, че са секли монети с изображение на растението. Твърди се, че Цезар държал в запас около половин тон от него. Според Плиний то помагало срещу "кучешко ухапване, змийска отрова и хемороиди“. Можело да се използва и като контрацептив.

Силфиумът се добивал в района на Киренайка и експортът му води до забогатяване на населението, което започнало да сече горите, за да засява нови площи и да строи къщи и инфраструктура за растящото население.

Сечта на горите довела до ерозия на хълмовете, където растял силфиумът, което се потвърждава от скорошни разкопки в областта на Бенгази. Крехкият микроклимат бил разрушен и растението изчезнало напълно, а киренайската икономика, която зависела от него, западнала.

Подобна съдба днес може да застигне асафетидата, която наподобява по вкус и аромат силфиума (кобалтовожълта, когато е стрита на прах, с аромат на цитрус и лук).

В риск са и култури като кафето, морковите и ориза според Моник Симъндс от Градините Кю в Лондон и добавя: "Ние разчитаме за прехраната си на 10-12 растителни вида. Градините Кю събират семена от диви видове за своята банка семена, нещо което се оказва от особено значение днес, когато култивираните видове могат да се окажат уязвими срещу климатичните промени.

Ако нямаме прочувания и колекции на диви видове, няма да имаме резерви от генетичен материал в банките, които да кръстосваме в бъдеще", казва още Симъндс.

Повече за изчезналия аромат от времето на имперски Рим, чуйте от Никола Кереков в "Науката не спи".





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54