Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стефка Янорова: Киното при мен е като паралелна програма

Много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена

Стефка Янорова
Снимка: tba.art.bg

Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си главна роля още на 18 години във филма на Марияна Евстатиева-Биолчева "Племенникът чужденец", който се снима в Квакенбург, Германия – името на този град също носи своите премеждия. След това Биолчева я режисира и в сериала "Людмил и Руслана". Това е последвано от безброй снимачни дни и преживявания във филмите на Иван Андонов "Вампири, таласъми…", "Вълкадин говори с Бога" и "Най-важните неща" и сериала "Дунав мост". Снима се и в "Опашката на дявола", където влиза в ролята на оперна певица, в "Госпожа Динозавър", в "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, в режисирания от Иван Владимиров, към когото изпитва особен сантимент –"Валсове и танга от село Бела вода", в "Мисия Лондон" и американския "Хитмен", продуциран от Люк Бесон.

Част е и от актьорския състав на редица сериали, като "Стъклен дом", който води до приятните, но и отговорни измерения на популярността, "Революция Z", "Ягодова луна", "Порталът". Последният филм с нейно участие е дебютът на Бойко Боянов в киното "Клас 90". От 2009 година Стефка Янорова е част от трупата на театър "Българска армия", а превъплъщенията ѝ на театрална сцена са безбройни.

"Театърът е като да си гледаш детето – в началото много го обичаш, без да осъзнаваш защо. В последствие колкото повече грижа полагаш, през трудностите, през които преминаваш, толкова повече го заобичваш. Вече осъзнато и истински" – казва Стефка Янорова. – "Аз дълбоко не вярвам, че мисията на театъра е само да възпитава. Той възпитава чрез вълнение, чрез това да се припознаваш с това, което виждаш и чуваш на сцената. Затова мисля, че трябва да приемеш като мисия това, което правиш, защото иначе си просто една марионетка, която подскача нещо, а зрителят излиза и забравя какво е гледал."

Според актрисата трябва да ходим на театър, за да живеем по-красиво. Спомня си и какво ги е учил Крикор Азарян:

"Професорът ни казваше, че въпреки всичко ние трябва да отстояваме това, което смятаме, че е театърът."

Вярва и в думите на Георги Рупчев – "театърът създава актьора, а киното го ползва".

Стефка Янорова твърди, че подсъзнателно търси провокации в работата си, за да се чувства по-жива и по-сетивна.

"Киното при мен е като паралелна програма. Наистина много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена", обяснява тя в "Кино с думи".

Защо за нея няма малки и големи роли, а само сърце и вяра, които се влагат в персонажа? До какво води популярността и защо славата наистина е преходна? Колко е важно да имаш присъствие на сцената и на екрана? Какво разказва актрисата за партньорството си с Васил Михайлов и работата си с Иван Андонов и защо в сърцевината на всичко е доверието?

Чуйте от Стефка Янорова в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Димовски

Красимир Димовски: за фабулата в думите и писането като самотно занимание

Красимир Димовски е разказвач на месец ноември в Столична библиотека. Писателят ще се срещне с читатели на 18 ноември (вторник) от 18 ч. – преди това е разговорът в "Артефир". Димовски е сред разказвачите на цялата 2025 година. Романът му "Тезеят в своя лабиринт" беше отличен с Националната литературна награда "13 века България", получи..

публикувано на 17.11.25 в 16:02

Ю Несбьо: Писането на роман е като управляването на огромен танкер – нужен ти е план

Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение в жанра на криминалната фантастика, както и на книгите за деца, гостува у нас, за да представи новия си роман "Кръвни връзки". Многопластовият трилър отново ни среща с братята Рой и Карл от..

публикувано на 17.11.25 в 15:20
Кърт Вонегът

Изкуството в мен: Кърт Вонегът – между цинизма и метафизиката

Американският писател Кърт Вонегът e роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис като най-малкото от три деца. По време на Голямата депресия семейството му преживява много трудности. Майката му не успява да понесе бедността и мизерията и се самоубива, като по този начин травмира сина си за цял живот. Вонегът неведнъж е споделял, че му е..

публикувано на 17.11.25 в 14:21

"Неясните знаци" на проф. Маня Вапцарова като възможност за медитация

SIGNUM OBSCURUM светлина, проникваща през облак незададени въпроси следи от движението на ръката отпечатъци бяло, топло сиво, индиго, черно обгръщане от прозрачност четката плете паяжини проникваща чернота перо, отсичащо линии плътни или разкъсани следи от знаците до усещането видими образи невидим смисъл..

публикувано на 17.11.25 в 11:49
Покана за събитието

Конференцията MindFit Summit поставя психичното здраве на работното място на преден план

В корпоративната среда темата за психичното здраве все по-осезаемо се превръща в ключов фактор за ефективността, мотивацията и задържането на служители , а на 18 ноември в София предстои първата по рода си конференция MindFit Summit , която цели да постави по-категоричен акцент върху това колко важна е психичната устойчивост на хората в организациите...

обновено на 17.11.25 в 11:40