Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книгата "Белези от Рая" вплита в сюжета си думите от архаичния български език

Книгата "Белези от Рая" представя в сюжета си една добруджанска легенда, която преплита темите за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си.

През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници. Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома. Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство.

Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси... и една любов – омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, споделя авторът Добри Станчов:

"Не е исторически роман, художествена измислица е. Но има реален исторически факт – времето, когато Южна Добруджа е била под румънска власт. Един отрязък от българската история, за който малко се говори. Трябваше да нагодя героите в тази историческа действителност. Информацията съм си набавял от книги, реферати, интернет. Пред главния герой Йорго, който е младеж основното предизвикателство е, че отива в непозната земя, под друга власт, и му се налага да работи като овчар, за да открие истината за баща си. Носи вина затова, че оставя баща си да отиде аргатин в Добруджа и последния му дълг е да намери гроба му, бори се да запази здравия си разум от предизвикателството на любовта му към Калина. Това е любов от пръв поглед, героинята става по-дръзка и решителна заради нея, Йорго става по- колеблив, заради последствията, които може да има, ако разкрият любовта си."

Книгата съдържа и речник на непознатите думи на финала на книгата и представя в сюжета селото и селския бит. Авторовата реч е главно на съвременен език. А диалектната форма е основно в пряката реч.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10