Преводачката Даринка Кирчева представя новото издание на тази енигматична творба на големия португалски поет, писател и есеист Феранандо Песоа. Настоящото издание се основава на подбора и тематична подредба на Мария Хосе де Ланкастре – професор по португалска литература и преводачка на Песоа на италиански, включващо откъси според желанието на самия автор. Томът с твърди корици и илюстрации от Капка Кънева се появи за 87-ата годишнина от смъртта на поета, която се отбелязва на 30 ноември. С нова транскрипция на имената, с която Даринка Кирчева осъвременява своя превод, и послеслов от Румен Стоянов, новото издание допълва цялостното усещане за тази толкова загадъчна творба.
Песоа пише трескаво, където свари, но времето му стига да публикува само четири книги приживе. Посмъртно завещава една ракла, пълна с почти 30 000 бележки, сега пазени в Националната библиотека на Португалия, и изписани с наклонен силно вдясно, трудно четим, дребен почерк. Записките са на два езика – португалски и английски, но има и на френски. Именно те стават основа за "Книга на безпокойството", която излиза почти пет десетилетия след смъртта на автора си.
Песоа публикува стихове в периодика под най-различни хетероними – почти сто. Един от тях е Бернардо Соареш, който е и фикционалният автор на "Книга на безпокойството". Поетът му дава скромна професия – помощник-счетоводител, която напомня неговата собствена. Но този помощник-счетоводител не е обикновен, той мечтае за творческо постижение и духовно осъществяване.
В края на текста на Румен Стоянов ние четем: "Песоа означава персона и той преоправдава името си, защото е личност ярка, която е обозряна в целкопуното ѝ творчество, изумителна, смайваща, неизчерпаема.“
Научете още от Даринка Кирчева за "Книга на безпокойството“.
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
