Наричат Николай Илчевски биограф на българско село. Той събира гласовете на обикновените човеци и техните земни тайни. В "Нашият ден“ писателят, сгушен на една спирка, а не в любимата гора или затънал в кал сред някое българско село, разказва за собствените си вълнения за днешния Никулден. Своят празник той ще посрещне заедно с приятелите и феновете на Панаира на книгата.
"Никулден, когато е в такъв урбанистичен вид, винаги е непривичен за мен. Обикновено аз съм на някакъв водоем, печем риба на скара върху камъните или съм в любимата си селска къща, където посрещам гостите си на огромна дъбова маса", казва писателят.
Твърди, че изговореното отива, написаното остава. Затова сме въвели писмеността, за да документираме нашите мисли. Писаното слово, то е оставено. Изливаш го през ръката си, после го поглеждаш и го прочиташ и след като го одобриш с поглед, не можеш да се оправдаваш с грешки на езика.
Нареждат Николай Илчевски в литературната традиция до Чудомир, Йовков и Елин Пелин.
"Смятам, че българският селянин е много неглижиран от обществото в началото на XXI век. Зарязан от управи и администрации, той винаги е бил носител на българщината", споделя писателят.
Споделя, че документира красиви хора, всеобщи философи. Както и невероятни поети по душа, които пресоват слама, а душата му е някъде из облаците.
"Това е част от моя народ и аз искам да го съхраня за другите от тоя народ. Ако трябва – и за други народи", посочва писателят.
"Българските села понякога миришат на тор, миришат на презрели домати, на пресни краставици. Кръчмата мирише на мастика. Обичам смеха на мъжете в кръчмите, които ги ползват за психоаналитично място. Те пият по една ракия за успокоение и изплакват болката си, смеейки се", казва Николай Илчевски.
И допълва, че днес ще празнува с хора, които ще го потърсят заради изреченията, които ще се спрат на щанда на "Панаира на книгата" заради заглавията на книгите му.
"Езикът е, за да се употребява. Не може да влезеш в една градина и да ядеш само ябълки. Българският език е огромна градина с всякакви вкусове, всякакви думи. Езикът е наш духовен олтар“, твърди писателят.
И подчертава, че ако тялото има сърце, има душа, има ум, то един народ ги има в езика. Езикът е душа, ум и животворен дух, който ни дава живот.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
