Защо познаването на националното ни минало е в пряка връзка с възприятията ни за национално достойнство днес – това е една от темите, по която дискутират дванадесетокласници от профил "История“ в 138-о столично училище "Проф. Васил Златарски“, с преподавател Мария Николова.
В деня на студентския празник, рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден“ представя размишленията на бъдещите зрелостници, споделени през микрофона на Христина Симеонова:
Кирил Колев: Лично за мен, за да се нарека „човек“, трябва да се нарека „българин“. А за да се нарека българин, трябва да знам собствената си история. Историята не е само факти, години и дати, историята е да съживяваш личности, които са правели неща, непобиращи се в акъла на нормалния човек. Тя е начинът, чрез който държим душевно жива държавата си и ако спрем да я учим, тогава всички тези личности, ще са си заминали безсмислено“.
Според съученичката му Цветелина омаловажаването на историята и нейното значение за хората, понякога се ползва включително и от медиите за привличане на аудитория:
"Примерно в разни предавания се вижда, че нонстоп разни хора – независимо на каква възраст са – не знаят някакви факти за собствената си страна, като например коя година е създадена българската държава или кой е първият ни хан...“.
Слабото познаване на историческото ни минало според Никола Колев пък е „ярък пример за нашето младо общество, което не може да се обедини под една цел – да си знае историята“. Той споделя, че според неговите наблюдения, съучениците му най-често избират профилиращите си предмети в училище с цел да имат просперитет в кариерното си развитие впоследствие. Затова и интересът към предмет като историята е значително по-малък, отколкото към математиката или географията, например.
Интересът към историята обаче няма как да се изгражда само в училищната среда, опонира с мнението си Алекс Младенов и се аргументира с това, че в училище историята се изучава като твърде обобщена фактология, в учебниците липсват малките детайли, които те провокират да проявиш задълбочен интерес - „Не се обясняват да кажем, операциите, които са били извършени или е трябвало да се извършат, но не са. Това прави историята малко непривлекателна за нормалното дете, което си избира профил. А всъщност познавам много хора, за които историята е хоби, но те знаят много повече от 99% от тези, които я изучават като профил“.
Според Калоян Пенов историята е това, „което са живели нашите предци, което живеем ние и ще живеят и тези след нас“, а Константин Тончев добавя, че националното достойнство е свързано не само с познаването на историята, но и с това да си променим манталитета:
„Няма как да празнуваш националния празник 3 март под ритмите на поп фолк дивата Галена, да си качил 30 сторита в социалните мрежи с лика на Христо Ботев или цитат от някое велико стихотворение в този ден, но в същото време да не знаеш, кога се отбелязва Независимостта на България, например“.
Пълните мнения на участниците в дискусията можете да чуете в звуковия файл.
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
