Защо познаването на националното ни минало е в пряка връзка с възприятията ни за национално достойнство днес – това е една от темите, по която дискутират дванадесетокласници от профил "История“ в 138-о столично училище "Проф. Васил Златарски“, с преподавател Мария Николова.
В деня на студентския празник, рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден“ представя размишленията на бъдещите зрелостници, споделени през микрофона на Христина Симеонова:
Кирил Колев: Лично за мен, за да се нарека „човек“, трябва да се нарека „българин“. А за да се нарека българин, трябва да знам собствената си история. Историята не е само факти, години и дати, историята е да съживяваш личности, които са правели неща, непобиращи се в акъла на нормалния човек. Тя е начинът, чрез който държим душевно жива държавата си и ако спрем да я учим, тогава всички тези личности, ще са си заминали безсмислено“.
Според съученичката му Цветелина омаловажаването на историята и нейното значение за хората, понякога се ползва включително и от медиите за привличане на аудитория:
"Примерно в разни предавания се вижда, че нонстоп разни хора – независимо на каква възраст са – не знаят някакви факти за собствената си страна, като например коя година е създадена българската държава или кой е първият ни хан...“.
Слабото познаване на историческото ни минало според Никола Колев пък е „ярък пример за нашето младо общество, което не може да се обедини под една цел – да си знае историята“. Той споделя, че според неговите наблюдения, съучениците му най-често избират профилиращите си предмети в училище с цел да имат просперитет в кариерното си развитие впоследствие. Затова и интересът към предмет като историята е значително по-малък, отколкото към математиката или географията, например.
Интересът към историята обаче няма как да се изгражда само в училищната среда, опонира с мнението си Алекс Младенов и се аргументира с това, че в училище историята се изучава като твърде обобщена фактология, в учебниците липсват малките детайли, които те провокират да проявиш задълбочен интерес - „Не се обясняват да кажем, операциите, които са били извършени или е трябвало да се извършат, но не са. Това прави историята малко непривлекателна за нормалното дете, което си избира профил. А всъщност познавам много хора, за които историята е хоби, но те знаят много повече от 99% от тези, които я изучават като профил“.
Според Калоян Пенов историята е това, „което са живели нашите предци, което живеем ние и ще живеят и тези след нас“, а Константин Тончев добавя, че националното достойнство е свързано не само с познаването на историята, но и с това да си променим манталитета:
„Няма как да празнуваш националния празник 3 март под ритмите на поп фолк дивата Галена, да си качил 30 сторита в социалните мрежи с лика на Христо Ботев или цитат от някое велико стихотворение в този ден, но в същото време да не знаеш, кога се отбелязва Независимостта на България, например“.
Пълните мнения на участниците в дискусията можете да чуете в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
