Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какъв е профилът на потенциалния млад български емигрант?

Доц. Диана Бакалова: Сред младите у нас преобладава негативна нагласа за емигриране

Снимка: facebook/emigrationattitude

По данни на НСИ, емигриралите от страната българи от 2007 г. до края на 2021 г., са 324 550 до възраст 80+. От 2011 до 2019 г. се наблюдава ясно изразена тенденция към увеличаване на броя на емигрантите. През 2019 г. броят им достига пик. През 2020 г. пък броят на емигриралите рязко спада, което е обяснимо с избухването на пандемията от Covid-19, но през 2021 г. отново тръгва стремглаво нагоре.

Младите български емигранти са без собствен доход или с нисък такъв до 1000 лева, с предишен емиграционен опит и без висше образование. Това сочат резултатите от изследване на Департамент „Психология“, Институт за изследване на населението и човека – БАН за Емиграционните нагласи и жизненото планиране при младите хора в България.

Проучването е проведено сред 1200 млади българи на възраст от 18 до 35 г. От него става ясно още, че по-вероятно е потенциални емигранти да станат хора на възраст между 18 и 25 г., отколкото между 26-35 г. Семейният им статус е на необвързани, живеещи с родители или съквартиранти, с по-ниска удовлетвореност от живота си в България и с по-песимистична нагласа за бъдещото си развитие и реализация у нас.

Какво още показва прочуването на Института за изследване на населението и човека  към БАН на тема “Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизнено планиране при младите хора в контекста на демографските предизвикателства в България“.

“Целта на проучването беше да изследваме нагласите за емиграция сред младите хора във връзка с това как планират живота си“, казва в ефира на “Нашият ден“ доц. д-р Диана Бакалова и допълва:

Направихме собствено проучване сред 1200 млади хора у нас. Т.е. на една представителна за България извадка на младите хора между 18 и 35 г. Получихме много интересни резултати. Добрата новина днес е, че сред младите хора у нас преобладава негативна нагласа за емигриране. Повече от 62% от младите са с негативна нагласа за емигриране. Само около 15% са склонни да емигрират“.


Профил…

“По-интересното е профилът, който очертахме на потенциалния млад български емигрант – от 18 до 35-годишна възраст. Извадката е представителна за България за хората на възраст между 18 и 35 години. Това, което сме контролирали като критерий в тази извадка, е полът. Разпределени са по равно – мъже и жени и по квоти по градове. Имаме представителност за всички видове населени места в страната по големина.

Останалите критерии, като образование и доходи например, това не са контролирани критерии, но извадката е толкова голяма, че попадат достатъчно лица с най-различни видове и степени на образование и с различни равнища на доход, за да може да бъде направен коректен анализ“, посочва още тя.

“Профилът на потенциалния млад български емигрант е интересен. Тъй като за първи път се изследват психологичните детерминанти на нагласите към емиграция у нас, за да очертаем не просто едни демографски, а психодемографски профил, установихме, че склонността към риск е много важен фактор за нагласите към емиграция“, коментира в интервю за БНР доц. Бакалова.

 Чуйте разговора в звуковия файл.

“Ние работим на терен, работим с хората очи в очи. Постоянно се виждаме и чуваме с нашите български общности в цял свят. Младите хора бягат заради няколко неща: първо, заради несигурната политическа обстановка в България. Няма съдебна реформа, не може да те вкарат в затвора, ако удариш куче, а в следващия момент дрогиран и пиян убиец на хора по пътищата го пускат на свобода. Това нещо го няма в нормалните държави“, казва в ефира на “Нашият ден“ Младен Станев, председател на Асоциацията на българите по света и допълва:

Младите хора искат да бъдат чути, искат спокойствие. Не всички млади хора исках да живеят в големия град, искат да живеят там, където е възможно. Да имат нормално здравеопазване извън големите градове. Няма никаква политика за развитие на селата“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


“За да можем да мислим за мотивацията на младежите да емигрират и съответно за начините, по които да се въздейства за това те да останат в България, е важно да видим първо, кои са тези млади хора“, казва в ефира на “Нашият ден“ Тихомира Трифонова, председател на Центъра за имиграция и интеграция и допълва:

От нашите наблюдения виждаме следното: младежите, които емигрират са в двете крайни категории: хората с най-ниска квалификация и тези с най-висока. Факторите при тях са различни, затова и методите и начините на въздействие върху тях трябва да бъдат различни. Не е точно въпрос на закон и законодателство, а по-скоро за модернизиране на нашето общество“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: facebooк/emigrationattitud, НСИ
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Радост! В Гърция

В редакция "Хумор и сатира" обичаме да сме радостни и затова дебнем къде има повод за това. Като му се порадваме, порадваме и го споделяме, което и ще направим в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Асен Кисимов, Йосиф..

публикувано на 24.01.25 в 17:20
Вили Борисова (вдясно) и Мария Мира Христова

За стажовете в радиото и в живота

Студентката по журналистика и стажант-репортер в програма "Хоризонт" Вили Борисова и майка ѝ - кардиологът д-р Райна Сивова, повдигат завесата към делниците и мечтите в едно българско семейство. В откровен разговор за трудностите, радостта, възпитанието и силата на житейския избор слушателите могат да се убедят в силата и важността на майчината..

публикувано на 24.01.25 в 16:25
Владимир Митев

Какво да очакваме от политическите процеси в Румъния и Близкия изток

Какво да очакваме от политическите процеси в Румъния и Близкия изток? Владимир Митев коментира настоящата ситуация в Румъния като цяло и конкретно засилването на т.нар. "суверенисти" в страната. Във втората част на разговора Владимир Митев отговаря на въпроса какво можем да очакваме от сегашната хаотична обстановка в Близкия изток след падането на..

публикувано на 24.01.25 в 15:56
Снимката е илюстративна

Електрически далекопровод в наследствен имот

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Харалампи Тодоров, Плевен: При развод майката остава във фамилното жилище, където отглежда сама, без втори брак, двете си деца (син и дъщеря). След години синът ѝ се жени и напуска тясното двустайно жилище. Майката го дарява на дъщеря..

публикувано на 24.01.25 в 14:35
Мария Петрова

Кои са правните предизвикателства пред електронното здравеопазване

Медицинското право е известно в обществото най-вече с т.нар. "дела за лекарски грешки". Медицинското право обаче включва много по-широк аспект от дейности – като започнем от електронното здравеопазване, минем през употребата на изкуствен интелект в здравеопазването, разчитането на всички изследвания – образни и лабораторни, медицинския туризъм,..

публикувано на 24.01.25 в 12:40