7
Запис от Ковънт Гардън на драматичната оратория "Теодора" от Георг Фридрих Хендел представяме в предаването "Музика хисторика" благодарение на Европейския съюз за радио и телевизия. Солисти на хора и оркестъра на Ковънт Гардън в тази драматизирана версия на ораторията са Джулия Бълок в ролята на Теодора, Джойс ДиДонато като Ирене, Якуб Юзеф Орлински – Дидимус, Гюла Орент – Валенс, и Ед Лайън – Септимус. На диригентския пулт е Хари Бикет.
Базирана не върху библейски сюжет, а върху книгата на Робърт Бойл от 1687 г. със заглавие "Мъченичеството на Теодора и Дидимус", ораторията описва историята на двамата раннохристиянски мъченици, но не се доказва като особено популярна сред съвременниците на Хендел, най-вероятно заради трагичния си финал. В днешно време обаче се възприема като един от най-ярките примери за късното творчество на композитора, като демонстрира дълбочина в изобразяването на главните герои, която дръзко контрастира с образите на римляните.
Макар и ораторията обикновено да се представя в концертно изпълнение, в продукцията на Ковънт Гардън от февруари тази година произведението е драматизирано в модернистична постановка от Кейти Мичъл, която взима решението да забави действията на изпълнителите по време на някои от дългите арии da capo. Ето как определя Хенделовият експерт проф. Сюзан Аспден този замисъл: "Това всъщност е чудесна идея, защото една такава ария забавя самото развитие на действието, затова и обикновено по време на тези арии се прилагат множество движения от певците. Но това, което Кейти Мичъл прави тук, е да забави действията на героите, за да придружат и задържаното развитие на сюжета по време на арията, но го прави само в моментите с най-голямо напрежение".
Този вторник (13 декември) от 23 часа ви представяме най-красивите сцени, арии и дуети от ораторията "Теодора" в изпълнение на звездния ансамбъл на Ковънт Гардън.
Снимки: Camilla Greenwell / roh.org.uk
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
