Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Каква ще бъде новата медийна реалност?

Весислава Антонова: Очаква се реакцията на държавата да е по-сериозна в случая с Христо Грозев

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията

| обновено на 28.12.22 в 10:06
Снимка: БГНЕС

“Христо Грозев заслужава подкрепа и защита и то не само на професионална ниво (сред обикновените журналисти и медийни организации). Всички все още очакват реакцията на държавата и на нейните институции да е по-сериозна“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и главен редактор на списание “Мениджър“ Весислава Антонова и допълва:

“Едва ли Грозев е изненадан от това, което му се е случило, защото той е предприел сериозна битка с руската пропаганда, каквато водят много журналисти и медии от началото на войната в Украйна. Имам усещането, че сега е ескалирало отношението на руската страна към работата на Грозев и желанието му той да продължи да развенчава митовете, които пропагандата тиражира за събитията в Украйна.“

По-голямата картина…

“Питам се дали това ще е еднократен акт?!  Добре е да се види дали няма и други потърпевши журналисти в международен план.

Платформата, за която Грозев работи се радва на сериозно влияние. Обръщам внимание на този елемент, защото той ни води към един по-голям разговор - какво се е случвало с традиционните медии в тази битка и защо се налага да се появяват платформи, като тази, в която Грозев работи, за да могат хората да научават някакви грозни истини. Няма ли това да бъде новата медийна реалност? Реалност на по-малки звена от смели журналисти, които имат някаква кауза“, поставя тя въпроса в интервю за БНР.

“В края на септември стана известен един законодателен акт за свободата на медиите. Европейската комисия наложи правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европа и постави въпроса със сериозна острота.

Говорителят на ЕК  нарече медиите – “стълб на демокрацията“ и каза, че този “стълб се пропуква“. Заради това депутатите в Европейския парламент и всички загрижени за случващото се с медиите започнаха дебата върху този акт. Той трябва да гарантира, че медиите ще се финансират устойчиво, прозрачно, стабилно и ще гарантират качеството на информацията за хората и на гражданите на ЕС“, посочва още тя.

“Всичко започна още през 2021 г. в Австралия. Спомняме си битката на правителството там с големите платформи – Гугъл и Фейсбук, които използват съдържанието на медиите и разбиват техния бизнес модел, което пък води до унищожението им. Изчезването и маргинализирането на професионални и отговорни медии доведе до появата на квазиавторитарни правителства в много демокрации.

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията и до моделиращи внушения и фалшиви новини, които трудно могат да бъдат контролирани. От там идва и желанието на Европейската комисия да има нов законодателен акт за свободата на медиите, който да бъде в няколко точки: защита на редакционната независимост, забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите, независими обществени медии, тестове за медиен плурализъм, прозрачна държавна реклама, защита на медийното съдържание онлайн, ако щете и ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане“, казва още тя в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мими Шишкова: Отговорността е в нашите ръце

Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..

публикувано на 14.12.24 в 09:10
Меги Попова, Надежда Московска, Виктория Драганова, Венцеслава Кожухарова (от ляво надясно)

Всеки преход ли е труден

Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив?  Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..

публикувано на 14.12.24 в 08:00
адв. Елка Пороминска  (вдясно) и Анелия Торошанова

Разпореждане с имот или имущество – видове завещания

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в  ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..

публикувано на 13.12.24 в 15:00
доц. д-р Цвета Маркова

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение.  Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..

публикувано на 13.12.24 в 12:45